Стив Берри - Гробницата на императора

Стомахът на Ни започна да се бунтува. Този човек нямаше морал, жестокостта му беше безгранична. Къде беше останала съвестта му?

По знак на Пау пленникът беше свален на земята. Един от мъжете със зелени роби извади пистолет и го простреля в главата.

Ни замръзна от ужас.

— Нужно ли беше това? — попита на пресекулки той.

— А ти какво очакваше? — хладно го изгледа Пау. — Може би да го освободя?

Ни не отговори.

— Как възнамеряваш да управляваш Китай, ако нямаш кураж да защитиш себе си? — продължи да го притиска Пау.

Въпросът никак не му хареса.

— Аз вярвам в правосъдието и закона! — тросна се той.

— Но в момента водиш двубой, след който само един ще оцелее — напомни му Пау. — А подобен конфликт не може да бъде решен от никакъв съд и никакви закони.

— Нямах представа, че борбата ще бъде на живот и смърт.

— Но Карл Тан току-що ти доказа, че тя ще бъде именно такава, нали?

Със сигурност е така, призна в себе Ни.

— Тан е безскрупулен — продължаваше да го настройва Пау. — Изпраща хората си да приключат битката още преди да е започнала. Как ще реагираш на това, министре?

Последните няколко часа, прекарани на това странно място, изведнъж го бяха превърнали в беззащитно същество, което подлагаше на съмнение цялата си същност. Никога досега не беше заповядвал директно убийството на когото и да било — въпреки че беше арестувал много хора, които впоследствие щяха да бъдат екзекутирани. За пръв път усети цялата тежест на онова, което предстоеше да направи. Пау може би бе прав. Управлението на Китай изискваше сила. Но той продължаваше да се пита дали ще съумее да убива с хладнокръвието, което демонстрираше Пау Уън.

Вероятно не.

— Трябва да вървим — подкани го Пау. — С кола ще стигнем бързо.

Той знаеше къде отиват.

В музея „Дрис ван Егмонд“.

Преди да е станало късно.

Провинция Гансу, Китай

Тан отвори вратата на караваната и излезе в тъмната нощ. Нямаше луна, а звездите бяха скрити от облаците. Тук, на стотици километри от най-близкото населено място, въздухът беше кристалночист. Краката му се стегнаха. В душата му се пробудиха старите чувства. Беше близо, много близо. И прекрасно го знаеше.

Помисли за майка си и баща си, скромни и наивни хора, които не знаеха нищо за света извън малкото селце. Животът им беше преминал сред дърветата и терасираните зеленчукови лехи, сгушени в подножието на планината. Единственият му брат беше загинал в Тибет, сражавайки се с бунтовниците. Никой не му обясни какво се беше случило там. Родителите му не попитаха, писмени свидетелства нямаше.

Но това беше без значение.

Бори се със себе си. Така повеляваше Мао. Вярвай в партията и държавата. Отделният индивид е нищо.

Семейството му боготвореше Мао. Но баща му беше горещ почитател и на Конфуций, също като своя баща.

Тан осъзна трагичното противоречие едва когато беше избран да продължи образованието си в гимназията, а после и в университета. Преподавателят по философия му отвори очите.

Един човек изхранвал семейството си със земеделие в провинцията Сун. Посред нивата му имало огромен пън. Един ден в този пън се блъснал бягащ заек, счупил си врата и умрял. Това било голям късмет за семейството, което си хапнало до насита от вкусното месо. Човекът зарязал плуга, седнал край пъна и зачакал появата на следващия заек. Но това не се случило. Семейството му страдало, страдало и цялото село. Това е слабото място на конфуцианството. Който се опитва да управлява настоящето по правилата на миналото, неизбежно се превръща в глупак.

Тан се вслуша в далечното боботене на генераторите, които захранваха сондата с електрически ток. Утрото не беше далеч. Отново си помисли за преподавателя от университета в Хунан, който веднъж го беше попитал:

— Какво ще правиш, след като завършиш?

— Искам да уча геология в Пекин.

— Интересуваш се от Земята?

— Да, още от малък.

— Ти имаш буден дух. От три години те наблюдавам. Не си ли мислил за допълнение към образованието си? Да учиш нещо, което ще даде отговор на въпросите, които непрекъснато ми задаваш?

През следващите дни Тан жадно поглъщаше разказите на преподавателя за древната династия Шан отпреди 4000 години — най-ранната, за която съществуваха документирани доказателства. Държавата била високоразвита и организирана, с данъчна система, наказателни закони и силна армия. Върховният владетел бил деспотична личност, който наричал себе си Единствения човек.