Стив Берри - Гробницата на императора

— Това е многозначителен факт — добави преподавателят. — За пръв в историята имаме доказателства за съществуването на един човек с тотална власт над мнозинството.

Династията Джоу, която наследила Шан, развила и разширила концепцията на авторитарното управление. Властта на едноличния лидер станала още по-голяма.

Цялата земя под небето принадлежи на владетеля, а хората, които я населяват, са негови покорни слуги.

Но управлението на толкова голяма държава било невъзможно от едно място и владетелите от династията Джоу създали системата на феодализма. Страната била разделена на части с ограничен суверенитет, начело на които застанали доверени лица на владетеля, получили различни благороднически титли.

Система, която западната цивилизация щяла да открие цели хиляда години по-късно.

Верността към владетеля се подпечатвала по-скоро с кръв, отколкото с клетва. С течение на времето местните барони започнали да изграждат самостоятелни държави и се вдигнали на бунт срещу владетеля на Джоу, обявявайки се за равни с него.

Така се стигнало до периода Пролет-Есен, който представлявал една безкрайна и хаотична война на всички срещу всички. В продължение на два века и половина се водели 500 войни между феодалните държавици. Постепенно станало ясно, че надмощието е на страната на Цу, която се простирала по средното течение на река Яндзъ. По-слабите държавици потърсили протекцията на Ци — една добре организирана територия със силна армия и развита икономика, начело на която стоял способен лидер. Създал се съюз за взаимна отбрана начело с херцога на Ци, определен за хегемон, или „Ба“. На него се паднала тежката задача да възстанови и запази мира и той се справил отлично.

Подходящо прозвище, тъй като „Ба“ означаваше баща и закрилник.

Но него най-много го интересуваше как се бе осъществила тази закрила.

Цялото население било вкарано във военизирана структура. Пазарите били под контрол, а производството на сол, желязо и монети било монопол на държавата. Резултатът били силна армия и стабилна икономика, които не само защитавали държавата от нейните врагове, но и укрепили властта на хегемона.

Това били първите легалисти — продължи преподавателят му. — Истинска школа по държавно управление, създадена за утвърждаване на абсолютната власт на владетеля. Философията им била проста — суверенът създава законите, неговите подчинени ги прилагат, а народът ги изпълнява. Мъдрият владетел има пълната власт да дарява или отнема живот, да прави хората богати или бедни, да ги издига и сваля.

И тази концепция се разпространила и сред останалите царства.

В края на периода Пролет-Есен, след триста години войни и размирици, оцелели двайсет и едно от тях. Останалите били погълнати от съседите си. Това се случило някъде около 481 г. преди Христа.

— Най-тежки битки се водели по време на следващия исторически Период на воюващите царства. След още двеста години на непрекъснати конфликти независимите царства останали само седем, всяко от тях начело с хегемон. Съветниците им били членове на братството „Ба“ и на практика били легалисти, които проповядвали, че всички трябвало да се прекланят пред носителя на върховната власт. „Ба“ имали голямо влияние над владетелите и настоявали да се сложи край на феодалната система. Наследствените постове се заменили с назначения на чиновници, които владетелят можел да уволни когато пожелае и дори да ги екзекутира. Наследствените имения се превърнали в административни единици, наречени окръзи. Като назначавал за техни управници свои близки хора, хегемонът на практика получавал цялата власт.

В края на Периода на воюващите царства „Ба“ на практика придобило контрол върху монарсите. Тан беше дълбоко убеден, че въпреки други важни технологически постижения — най-вече откриването на барута и технологията за производство на коприна тоталитаризмът е китайското откритие, което оказва най-голямо влияние върху историята на света.

— На практика това било революция отгоре — поясни преподавателят. — Народът, изтощен от петте века постоянни войни и безропотно приел новия ред на легалистите, не оказал съпротива. И от тогава до наши дни, въпреки че са изминали две хиляди и петстотин години, китайците изпитват панически страх от хаоса и безредиците.

Десетилетие по-късно царството Цин завладяло останалите седем оцелели и превърнало изостаналите, разкъсвани от междуособици царства в могъщата и единна Първа империя.