Стив Берри - Гробницата на императора

— Сикрет Сървис — кратко ги осведоми тя. — Идват направо от Брюксел.

По време на полета Иван говореше само за кино и телевизия. Изглеждаше наистина омаян от американските средства за развлечение.

— Е, добре, пристигнахме — каза Малоун. — Къде е Касиопея?

На пистата се появи трета кола, която бавно се плъзна покрай редица лъскави частни самолети.

— Това са моите хора — обади се Иван. — Трябва да поговоря с тях.

Малоун изчака отдалечаването на набития руснак, който крачеше към двамата мъже, които слязоха от колата.

— Той има свои хора тук? — пристъпи към Стефани той.

— Както виждаш — сви рамене тя.

— А ние разполагаме ли с независима информация за цялата тая работа? — попита той тихо.

— Нямахме време — поклати глава Стефани. — Мога да получа нещо конкретно най-рано утре.

— Значи летим към неизвестното с оголени задници?

— И друг път сме го правили.

Така беше.

Иван се обърна и забързано закрачи към тях.

— Имаме проблем — подвикна той.

— Защо ли не съм изненадан? — промърмори Малоун.

— Вит се е задействала.

— Защо това трябва да е проблем? — попита Стефани.

— Защото е избягала от похитителите си.

— Откъде знаеш? — подозрително го изгледа Малоун.

— Те са били свидетели — отвърна Иван и посочи двамата мъже и колата им.

— А защо не са й помогнали? — попита Малоун, после сам си отговори: — Защото искате да ви отведе при лампата, нали?

— Това е разузнавателна операция — отвърна Иван. — Трябва да изпълня задачата си.

— Къде е тя?

— Наблизо. Тръгнала към някакъв музей. „Дрис ван Егмонд“.

— Откъде знаеш, по дяволите? — не сдържа гнева си Малоун.

— Да вървим — подкани го руснакът.

— Няма да стане — отсече Малоун.

Лицето на Иван се изопна.

— Аз ще отида — уточни Малоун. — Сам.

На устните на руснака се появи игрива усмивка.

— Предупредиха ме, че си Самотния рейнджър — подхвърли той.

— В такъв случай знаеш, че не бива да ми се пречкаш. Аз ще намеря Касиопея.

Иван се извърна към Стефани.

— Нима си въобразяваш, че ще ти позволя да поемеш нещата в свои ръце?

— Виж какво — намеси се Малоун още преди Стефани да отвори уста. — Ако съм сам, ще имам по-добри шансове да открия онова, което търсите. Но ако се появиш начело на банда въоръжени тъпаци, няма да получиш нищо. Касиопея е професионалист и моментално ще потъне вдън земя.

Поне се надяваше, че ще стане така.

— Защо ли ти вярвам? — изръмжа Иван и заби показалец в гърдите му.

— И аз си задавам същия въпрос по отношение на теб.

Руснакът измъкна смачкан пакет от джоба си, лапна една цигара и драсна клечка кибрит.

— Тая работа хич не ми харесва — промърмори той.

— Изобщо не ме е грижа какво ти харесва. Нали искаш някой да я свърши? Е, аз ще я свърша.

— Добре — изпусна струйка дим Иван. — Намери я и прибери онова, което търсим. — Махна с ръка към колата. — Онези там имат навигация, която ще ти покаже пътя.

— Аз ще се погрижа да осигуря известно уединение, Котън — обади се Стефани. — Антверпенската полиция е в течение на онова, което предстои да се случи, но не знае къде. Ще ги успокоя, че няма да има големи поражения върху ничия собственост, с изключение на някоя счупена врата или прозорец. А ти намери Касиопея и веднага изчезвайте.

— Няма проблем.

— Знам, че не бива да има, но твоята репутация сочи обратното.

— Тук не става въпрос за световно наследство, нали? А аз обикновено се развихрям само на такива места.

— Влизаш и излизаш, ясно?

Той се обърна към Иван.

— Ще звънна на Стефани в момента, в който осъществя контакт. Но преди това трябва да уточня нещата с Касиопея. Тя може би няма да иска партньори.

— Ще трябва да се примири — вдигна пръст Иван. — Тук става въпрос за много по-важни неща от живота на едно четиригодишно момче.

— Точно затова оставаш тук — просъска Малоун. — Тя ще изчезне в мига, в който чуе подобни думи.

Нямаше никакво намерение да повтори грешката, която беше допуснал по отношение на Торвалдсен в Париж. Касиопея се нуждаеше от помощта му и щеше да я получи. Пълна и безусловна.

А Иван да върви по дяволите.

Все още разтърсен от битката, Ни гледаше с отвращение. Четвъртият мъж, заловен от Пау Уън, бе изведен от къщата към хамбара, който се намираше в горичката на петдесетина метра отвъд високите стени на имението. Там свалиха дрехите му, завързаха го с дебело въже и го вдигнаха във въздуха с помощта на макарата, окачена на стърчащата над входа греда.