Стив Берри - Гробницата на императора

— Кажи ми това, което искам да знам.

Беше си направил труда да проучи Дзин Джао и знаеше, че той не е член на партията, не поддържа нейната линия и често се изказва критично за правителството. Името му редовно попадаше в списъка на наблюдаваните от местната власт лица, многократно бе предупреждаван да прекрати дисидентската си дейност. Тан няколко пъти се беше обявявал в негова защита и го беше спасявал от арест, но при условието да му сътрудничи.

Джао бавно се надигна от пода.

— Нищо няма да ви кажа — прошушна той.

Юмрукът на войника се стовари в брадичката му. Вторият удар попадна в гърдите, а третият се стовари върху главата му. Джао рухна. От устата му бликна кръв. Заедно с два зъба. Ритникът в корема го принуди да се свие в позата на зародиш, прегърнал с ръце коленете си.

Няколко минути по-късно Джао изпадна в безсъзнание, от което така и не излезе. Мозъчният кръвоизлив се превърна в надеждна защита на всичко, което знаеше. След старателен обиск на дома и работното му място Тан се добра до документи, които недвусмислено доказваха, че преди 2200 години тук, на това място, хората са сондирали за солени разтвори и са открили петрол. А докато Дзин Джао бе лежал на пода и се бе молил за пощада и главата му се бе пръскала от болка…

— Кажи ми само едно нещо и веднага ще повикам лекар — обеща Тан. — Ще получиш помощ и никой повече няма да те бие.

Видя как в очите на по-възрастния мъж проблясва надеждата.

— Лев Соколов ли беше този, който откри маркера?

Главата на Джао кимна в знак на потвърждение. Отначало едва забележимо, а после по-силно.

Антверпен

21:05 ч.

Касиопея тръгна по улицата, търсейки подходящо скривалище. Трима мъже се залепиха за нея в мига, в който напусна хотела. Под лявата й мишница се гушеше лампата с дракона, увита с мека амбалажна хартия и скрита в найлонова торбичка.

Заобикаляха я блокове от червени тухли и боядисани в бяло къщи, между които се виеше истински лабиринт от тесни калдъръмени улички. Тя прекоси малък безлюден площад. Тримата мъже бяха на петдесет метра след нея. Не се виждаха други хора. Лампата не биваше да попадне в ръцете им, защото това означаваше да изгуби завинаги сина на Соколов.

— Насам — долетя приглушен глас.

На отсрещния тротоар стоеше Котън Малоун.

— Получих съобщението ти и дойдох — добави той и й махна с ръка да се приближи.

Тримата й преследвачи поддържаха дистанция.

— Насам — повтори Малоун.

Тя отправи поглед към тясната уличка. Котън се намираше на петдесетина метра от нея и продължаваше да й маха.

— Допускаш грешка, Касиопея.

Тя рязко се обърна. Зад нея стоеше Хенрик Торвалдсен.

— Не можеш да му помогнеш — поклати глава той.

— Лампата е у мен.

— Не му се доверявай — предупреди я датчанинът, а после изчезна.

Очите й огледаха улицата и околните сгради. Тримата бяха спрели на известно разстояние и чакаха. Котън продължаваше да й маха.

Тя се обърна и побягна.

Касиопея се събуди. Лежеше на пейката в парка. Дневната светлина се беше стопила, небето имаше мастилен цвят. Доста си беше поспала. Обърна се и надникна иззад ствола на дървото край пейката. Тойотата си беше на мястото. Никаква следа от полицията или любопитни минувачи. Тръсна глава, за да проясни съзнанието си. Едва сега осъзна колко е била уморена. Пистолетът си беше на мястото под блузата й. Пред очите й пробягаха разпокъсани фрагменти от съня.

Не му се доверявай , беше казал Торвалдсен.

Котън? Той беше другият участник в съня й.

Тя се намираше на поне трийсет минути пеша от музея „Дрис ван Егмонд“. Разходката я увери, че никой не я следи. Направи безуспешен опит да потисне емоциите си и да престане да си задава въпроси. Но появата на Виктор Томас беше прекалено изнервяща. Кого имаше предвид Хенрик? Тя видя чешмичката срещу себе си, приближи се към нея и се наведе над чучура. Изпи няколко големи глътки, изправи се и избърса устата си с длан. Беше крайно време да приключи с всичко това.

Малоун излезе от кабината на натовския хеликоптер, който се бе приземил на малко летище северно от Антверпен. След него на пистата скочи Стефани, следвана от Иван. Именно тя беше уредила бързия им полет от Копенхаген. Пилотът ги изчака да се отдалечат, турбините изреваха и машината изчезна в нощното небе. Наблизо ги чакаха две коли.