Стив Берри - Гробницата на императора

— Покажи ми.

Човекът го отведе до сондажната платформа, на която кипеше оживена дейност. Беше заповядал броят на хората да бъде сведен до минимум.

— Преди пет дни стигнахме до нефтени пясъци — изкрещя сред грохота на машините началникът.

Тан знаеше какво означава това. Когато под изсмуканата от сондажа кал се разкриваше нефтен пясък, петролът със сигурност бе наблизо.

— Вкарахме в дупката специални сензори. Проверихме налягането и извадихме мостри от пръстта. Изглеждаха добре и аз наредих незабавно запечатване на сондажа.

Нататък беше ясно. В сондажа щяха да спуснат малки експлозиви, които да пробият дупки в новопоставената тапа. В тях щяха да вкарат тръба, която трябва да спре евентуалното изтичане. В горния й край щяха да монтират клапан, укрепен с цимент. Всичко това трябваше да се направи, за да се предотврати масивното избликване на петрол. „Укротяване на нефта“, според жаргона на сондьорите.

— От вчера помпаме киселина — продължи началникът. — Преди малко, когато разбрах, че пристигате, наредих да прекратят операцията.

Киселината се използваше за разтваряне на тънкия слой варовик между затворения сондаж и петрола. После петролът щеше да бликне нагоре под високо налягане и удържането му щеше да бъде възможно единствено с помощта на солидния клапан.

— За съжаление прекратих изливането на киселина малко късно. И ето какво се случи преди час…

Началникът завъртя стоманеното колело и в поставения наблизо варел потече плътна черна струя.

— Силно е — промърмори Тан, забелязал налягането.

Човекът кимна.

— Долу има огромни количества — нещо необичайно за находище, което е било изчерпано преди двеста години.

Тан отстъпи крачка назад и спря под червено-бялата сондажна кула. Умът му автоматично превключи. Вече мислеше по-скоро като учен, отколкото като политик.

Откритието беше невероятно! Дзин Джао се оказа прав.

Белгия

Ни стисна глока с две ръце и предпазливо се насочи към входната врата. Излезе в преддверието със сиви тухлени стени, една от които беше покрита с рогозка от изкуствен бамбук. Няколко стъпала водеха към официалния вход, пред който ромолеше фонтан. Завеса от зелена коприна скриваше двойната врата от масивен дъб. Четиримата охранители не се виждаха никъде. Самият Пау му нареди да покрие главния вход и също изчезна.

Отвън се разнесе рязък пукот. Някой стреляше. Той не изгаряше от желание да се включи в мелето, но думите на Пау продължаваха да отекват в съзнанието му: Сигурен ли сте, че не са дошли за вас?

Екнаха нови изстрели, този път по-наблизо. Очите му се заковаха върху портала. Куршумите забарабаниха по дебелото дърво, част от тях проникнаха в преддверието и рикошираха в стените. Ни бързо потърси укритие зад една от масивните лакирани греди, които поддържаха покрива.

Порталът отхвърча на пантите си. През него нахлуха двама мъже с автомати в ръце. Ни приклекна, прицели се и стреля по тях.

Нападателите бързо потърсиха укритие. Той беше заел позиция два метра над тях, но разполагаше само с пистолет срещу тежките им щурмови оръжия. Къде изчезна Пау? Къде бяха хората му?

Екна автоматичен откос, от гредата се разлетяха трески. Преценил, че е крайно време за отстъпление, Ни хукна по коридора към вътрешността на къщата. Един висок дървен шкаф му осигури временно прикритие. Край ушите му свирна куршум. Осветлението в коридора идваше от голяма капандура на покрива, но тя беше поне на десетина метра над главата му. Вдясно се поклащаха полуотворените мрежести рамки, водещи към вътрешния двор. Миг преди да се втурне натам, в двора изскочи още един мъж с автомат, който не беше облечен в сив гащеризон.

Възможностите на Ни бързо се стопяваха. По всичко личеше, че нападателите бяха дошли за него, а не за Пау. Стрелецът на двора приклекна и се прицели. Ни светкавично се просна по корем и запълзя по лакираните дъски. Куршумите разкъсаха рамките и изкопаха дълбок улей на метър от него.

Обзе го паника, кръвта в главата му започна да пулсира. Макар и военен от кариерата, той никога не беше попадал под обстрел. Многобройните учения и тренировки не вършеха работа просто защото беше толкова объркан, че не знаеше как да реагира. Случваше се нещо чудовищно.

Успя да се претърколи до стол от масивно дърво, преобърна го и го вдигна пред себе си. По стената се плъзна сянка. Стрелецът от двора напредваше. Ни застана на колене и изстреля три патрона в негова посока. Разнесе се шум като от падащо тяло. Миг по-късно над главата му засвириха куршуми. Бяха двамата, които бяха проникнали през входната врата. Той изстреля два патрона в тяхната посока и хукна към разбитите рамки. Вътрешният двор беше пуст. Мъжът с автомата лежеше на плочите. Беше убит не от неговите куршуми, а от къса стрела, която стърчеше от гърба му.