Стив Берри - Гробницата на императора

Тя подмина железопътната гара — сграда от мрамор, стъкло и ковано желязо от началото на XX век, а после спря колата на една ясно очертана забранена за паркиране зона. Надяваше се местната полиция много бързо да я вдигне. Пъхна пистолета в колана си и придърпа над него краищата на блузата си. Чувстваше се изтощена — както физически, така и психически. Имаше нужда от сън. Но сега най-важното беше да се отърве от Карл Тан най-малкото докато бъде готова да преговаря.

Пресече улицата и тръгна към градската зоологическа градина край дълга редица от цъфнали дървета. Зелен парк разделяше гарата и градския природонаучен музей. Наоколо беше безлюдно, тъй като зоологическата градина беше отдавна затворена. Седна на една пейка, от която паркираната кола се виждаше добре. Дънерът на близкото дърво предлагаше добро прикритие. Излегна се и намести пистолета под блузата си. Най-малко три часа я деляха от настъпването на мрака. Възнамеряваше да ги използва за почивка. И за наблюдение.

Провинция Гансу, Китай

Сряда, 16 май, 2:10 ч.

Тан слезе от колата и огледа добре осветената площадка. Преносимата сонда беше монтирана на червено-бяла мачта с височина четирийсет метра. Когато изиска оборудването от Министерството на петрола, той имаше предвид съвсем конкретни параметри: механична сонда, задвижвана от двигател с минимум 600 конски сили, вътрешна циркулация, система за водно охлаждане и възможност за сондиране до най-малко три хиляди метра. Когато оборудването беше доставено, той нареди без много шум да бъде транспортирано до Гансу, където някога беше служил като член на местната управа. Според легендите този край бе родното място на Фу Си, митичния патриарх на всички китайци. А неотдавнашните разкопки доказваха, че по тези места бе имало живот още преди 10 000 години.

Той успя да дремне по време на 90-минутния полет, подготвяйки се за онова, което предстоеше. Следващите четирийсет и осем часа бяха от решаващо значение. Всеки ход трябваше да бъде добре обмислен и всяка възможност използвана оптимално и без грешки.

Той се вслушваше в грохота на дизеловите турбини, електрогенераторите и циркулационните помпи. Гансу беше истинска съкровищница на природни ресурси — въглища, желязо, мед и фосфор. И предците му го бяха знаели. Оцелелите древни ръкописи, на част от които беше попаднал в новооткритата камера на Изкоп 3, съдържаха доказателства за откриването на големи залежи от благородни метали и минерали. Тан бе наредил настоящото проучване, чиято основна цел беше търсенето на петрол. Земята, върху която стоеше в момента, някога беше един от главните източници на суровината за страната. След което за съжаление петролните кладенци на Гансу бяха пресъхнали преди повече от 200 години.

Към него се насочи началникът на обекта — човек със слабо лице, високо чело и зализана назад рядка тъмна коса. Той работеше под прякото ръководство на Министерството на науката и бе изпратен лично от Тан заедно с екип от доверени хора. Областният управител на Гансу беше направил опит да възрази срещу дейността му, но му беше отговорено, че проучванията се извършват от министерството, а евентуалният положителен резултат ще донесе огромна икономическа полза на региона.

Което си беше чиста истина. Разбира се, ползата за Тан щеше да бъде далеч по-голяма от тази за областния управител.

— Радвам се, че дойдохте, защото без вас нямаше да издържа — изкрещя началникът на обекта, опитвайки се да надвие грохота на машините. Устните му се разтеглиха в лека усмивка. — Успяхме!

Тан бавно осъзна какво означава тази декларация. Обектът беше избран преди единайсет месеца, но не от геолози, а от историци. Теренът беше разчистен и подравнен, през гората беше прокаран път. Изборът бе направен благодарение на една стара карта на Северозападен Гансу отпреди 2200 години. Тя беше изработена върху четири еднакви по размер чамови дъски и съдържаше административното разделение, географията и икономиката на региона по времето на Цин Шъхуан. Осемдесет и две местности бяха посочени по име заедно с реките, планините и горите. Една от реките все още течеше на около петстотин метра от него. Бяха маркирани дори имперските пътища. Точното засичане на тези местности беше затруднено от липсата на географски координати, но все пак беше завършено. От Дзин Джао.

Преди да бъде арестуван, изтезаван и съден, Джао беше открил този обект.

— Преди три дни достигнахме планираната дълбочина — докладва началникът на обекта. — Изчаках малко, преди да ви се обадя, защото исках да бъда сигурен. — Усмивката му се разшири. — Вие се оказахте прав!