Стив Берри - Гробницата на императора

Пау се наведе и изписа два големи йероглифа в пясъка на градинската пътека.

— Революция — прочете Ни.

— По-скоро оттегляне на мандата — поясни Пау, докато се изправяше. — Всяка династия е използвала тази фраза като оправдание за своя възход. При падането на Цин през хиляда деветстотин и дванайсета година и насилственото сваляне на последния император използвахме именно нея. През четирийсет и девета Мао измъкна мандата от Чан Кайши и създаде републиката, наследила династията Цин. Но днес настъпи времето за ново оттегляне на мандата. Въпросът е кой ще оглави този процес.

Ни го гледаше втренчено, с открито съмнение. Следователят в него отстъпи място на политическия лидер, какъвто искаше да бъде.

— Комунизмът изживя своята политическа роля — продължи Пау. — Той вече няма подкрепата на неконтролирания икономически растеж и безогледния национализъм. Вече няма никаква връзка между държавната форма на управление и народа. Рухването на съветската империя бе ясен сигнал за онова, което ни предстои. Безработицата е извън контрол и засяга стотици милиони. Няма извинение за пренебрежението на властта към този проблем. Същото се случи и в Москва преди десетина-двайсет години. Министре, вие трябва да сте наясно, че национализмът, който е удобен за партията днес, утре може да хвърли Китай в лапите на фашизма.

— Но защо мислите, че аз се боря за власт? — процеди Ни. — Наистина ли смятате, че това е моята цел? А също и на хората, които ме подкрепят?

— Открихте, че имате проблем, нали?

В душата на Ни отново се появи мъчителният въпрос откъде възрастният мъж, с когото се бе запознал едва днес, знаеше за всичките му проблеми.

— Плаши ви рухването на Москва — добави Пау. — И няма как да не ви плаши. Но ние сме различни. Умеем да живеем с противоречията много по-добре от тях. Нашите лидери винаги са се обявявали за конфуцианци, но са управлявали като легалисти, без никой да си задава въпроса за това противоречие. И още нещо: за разлика от руснаците огромната част от нашето население не страда от липсата на вещи, гарантиращи удобен и лесен живот. Нашата партия не е глупава. И едва ли ще стигне до политическо самоубийство въпреки всичките си недостатъци. Дилемата пред вас е ясна — как да убедите милиард и половина човешки същества да зарежат нормалния живот и да ви последват към неизвестното?

Ни замълча, очаквайки отговора на този въпрос. И той не закъсня.

— Гордостта, министре. Просто и ясно. Отговорът се крие в начина, по който ще успеете да я пробудите.

Копенхаген

Малоун седеше в кафене „Норден“ на една масичка до отворения прозорец на втория етаж, от който се разкриваше отлична гледка към оживения Хобро Плац. Срещу него се бяха настанили Стефани Нел и Иван, а двамата му охранители седяха долу, на една маса на открито.

— Препоръчвам ви доматената крем супа — подхвърли той. — Тук я правят превъзходно.

— От доматите получавам газове — промърмори Иван и потърка корема си.

— На всяка цена трябва да избегнем това — намръщи се Стефани.

Малоун я познаваше отдавна, още от времето, когато бе един от дванайсетте агенти на специалния отряд „Магелан“ към Министерството на правосъдието, създаден и оглавен от нея. Тя лично беше подбирала хората в съответствие с техните специфични качества. Той бе привлякъл вниманието й с кариерата си във флота, където беше стигнал до чин капитан, пилотските си умения и самообладанието в опасни ситуации. Дипломата на юрист от университета „Джорджтаун“ и поведението в съдебната зала бяха допълнително предимство при избора му. Присъствието на Стефани в Дания в този прекрасен ден беше сигнал за неприятности, а връзката й с Иван означаваше, че нещата са сериозни. Той прекрасно знаеше какво е отношението й към работата с руснаци. Само неприятности. И беше съгласен с нея.

Почти всички маси в кафенето бяха заети, а хората, повечето от тях с купища покупки в ръце, продължаваха да се изкачват и слизат по стълбите в далечния край на залата. Малоун беше учуден, че разговарят на публично място, но прие, че Стефани знае какво прави.

— Какво става тук? — обърна се към някогашната си шефка той.

— Преди няколко дни научих, че Касиопея се е забъркала в нещо с Лев Соколов. А също така и за интересите на руснака.

Малоун все още беше бесен заради двойното убийство.

— Вие ликвидирахте двамата, които преследвах, и така ме принудихте да се разправям с вас — обърна се към Иван той. — Направихте го, за да не измъкна някакви сведения от тях, нали?