Стив Берри - Гробницата на императора

— Те са лоши хора. Много лоши. Напълно заслужиха онова, което ги сполетя.

— Не знаех какво ще се случи, но не съм изненадана — обади се Стефани.

— Вие двамата се познавате отпреди, така ли? — погледна я той.

— Да, имало е случаи да работим заедно.

— Не съм ви молил за помощ — каза Иван. — Америка не бива да бъде замесена.

Но Малоун си даде сметка, че Стефани се е намесила на принципа на старата поговорка „поддържай близки отношения с приятелите и още по-близки с враговете си“.

— Касиопея се е забъркала в нещо много по-сериозно, отколкото предполага, Котън — рече с въздишка Стефани. — В момента Китай се раздира от вътрешнопартийни борби. Първият вицепремиер Карл Тан и началникът на отдела за борба с корупцията в Централния комитет Ни Юн водят жестока битка за властта. Следим я внимателно и вече можем да кажем, че тя се превръща в открита война. Самата аз разбрах за участието на Касиопея едва преди няколко дни. Поразровихме се малко и открихме, че Иван също преследва определени интереси…

— След което скочи в първия самолет за Дания — довърши вместо нея Малоун.

— Такава ми е работата, Котън.

— Но не и моята — поклати глава той.

— Никой от нас не иска войната да бъде спечелена от Тан — обади се Иван. — Той е като Мао, само че още по-лош.

Малоун посочи Иван.

— Този човек ми каза за отвлеченото дете и за Лев Соколов.

— Другарят Соколов е геолог — обясни Иван. — Да речем, че разполага с информация, с която не би трябвало да разполага.

— Каква по-точно? — попита Малоун.

— По-добре да не знаеш — поклати глава Иван.

— А ти знаеш ли? — извърна се към Стефани той.

Тя не отговори. Гневът му нарасна.

— В какво толкова се е забъркала Касиопея, че са я изтезавали с водната дъска?

Стефани отново не каза нищо, макар да личеше, че знае отговора. Вместо това тя спря поглед върху лицето на Иван и късо нареди:

— Кажи му.

Руснакът се замисли, а Малоун изведнъж разбра, че той не е оперативен агент, а е от онези, които вземат решенията. Също като Стефани.

— Вит иска да се сдобие с едно произведение на изкуството — наруши мълчанието си Иван. — Стара лампа, която Карл Тан също желае да притежава. Тя е причината Тан да притисне Соколов, който отказал да му сътрудничи. И той отвлякъл сина му. После Соколов направил две стъпки, които Тан не очаквал — обадил се на Вит и изчезнал. Вече две седмици никой не го е виждал. — Пръстите му звучно изщракаха. — Просто ей така!

— А Карл Тан е отвлякъл Касиопея? — вдигна вежди Малоун.

— Бих казал, че да — кимна Иван.

— Какво стана днес, Котън? — попита Стефани.

Той й разказа за писмото и изтезанията с водната дъска. Както и за своята импровизация.

— Това беше най-доброто, което измислих. Разбира се, не знаех, че ще имам публика.

— Мога да те уверя, че и ние щяхме да проследим тези двамата, за да видим къде ще ни отведат — каза Стефани. — А после щях да те информирам. Убийството им не влизаше в плановете ми.

— Американци! — процеди Иван. — Пъхате си носа в нашите работи, а после ни учите как да действаме!

— Мисли разумно — тежко го изгледа Малоун. — Убихте единствените хора, които можеха да ни дадат някаква следа.

— Случва се — сви рамене Иван. — Задоволяваш се с онова, което остава.

Малоун усети, че му се иска да забие юмрук в дразнещата мутра на мръсника, но все пак се въздържа и побърза да смени темата:

— С какво е толкова важна онази лампа?

— Изровили са я от някаква древна гробница — сви рамене Иван. — А Соколов трябва да я открие и да я предаде на Тан.

— Къде е тя?

— В Антверпен. Това е причината Вит да тръгне за там преди четири дни. А след още два тя изчезна.

Какво бе накарало руснаците да предприемат подобна сложна разузнавателна операция с участието на оперативни агенти на средно и високо ниво, запита се Малоун. И на всичкото отгоре да пренебрегнат интересите на американците и да застрелят двама души насред Копенхаген? Трябва да бе нещо изключително важно . А защо Вашингтон проявяваше толкова голям интерес, че бе изпратил началника на отряда „Магелан“? Обикновено се обръщаха към Стефани само когато нормалните разузнавателни канали се окажеха блокирани. Касиопея със сигурност беше попаднала на нещо важно. Доказателство за това бяха мъченията, на които бе подложена. Дали не я изтезават и в този момент? Убитите пред входа на хотел „Д’Англетер“ не бяха успели да докладват, от което следваше, че изпратилият видеоматериала вече бе разбрал, че нещо се е объркало.