Стив Берри - Гробницата на императора

Тан извади телефона и набра кабинета си, благодарен на спътниците, които не се влияеха от планинския терен. Старши помощникът вдигна веднага.

— Предай на нашите приятели в Исламабад, че ги моля да изпълнят онова, което поисках от тях. Съвсем скоро мишените ще се появят в района.

— Те само чакат да ги предупредим.

— Трябва да ги убедиш, че успехът е задължителен. Всичко друго отпада. Можеш да ги увериш, че няма да забравя услугата им.

— Мишените са две?

— Не, три. Искам да бъдат ликвидирани на всяка цена.

Малоун изгледа продължително Виктор. Навито на руло въже през едното рамо, раница през другото. Дебело яке с дръпнат догоре цип.

— Излишно е да питам накъде си тръгнал — каза той.

— Тан залови Ни и Соколов — направи крачка напред Касиопея.

— Той вече го знае — рече Малоун и отново спря очи върху лицето на Виктор. — Ти си доста зает човек. Отначало отвлече Касиопея, подложи я на изтезания, а после я пусна на свобода. Насочи ни към засадата на китайците, а после изчезна, оставяйки ни на произвола на съдбата. На два пъти се разминахме на косъм от смъртта. А сега се появяваш тук…

— Нали още сте живи? — изгледа го Виктор. — Не забравяй, че именно аз ви спасих кожата в онази гробница.

— Не. Ти спаси Ни. Било е част от задачата ти.

— Нямаш никаква представа за моите задачи.

Малоун видя как хеликоптерът набира височина.

— Тан май си тръгна, а? — подхвърли той.

— Трябва да вървя — рече Виктор.

— Ние също — отвърна Касиопея.

— Руснаците искат да са сигурни, че Ни Юн ще бъде следващият премиер на тази страна — подхвърли Малоун. — Искат си и Соколов.

— Слез на земята, Малоун. Нима си въобразяваш, че единствено те искат това? Защо Стефани Нел се появи в Копенхаген? Аз работя за нея. Тя знаеше, че държа Касиопея, защото заповедта беше нейна. Искаше да привлече и теб. Аз съм обикновена пионка. Вие двамата — също.

Думите на Виктор шибнаха Котън като камшик. Стефани го беше изиграла. Искам просто да се подсигуря, повярвай ми. Не мога да вярвам сто процента на Иван.

Едва сега разбра какво беше имала предвид.

— Аз просто си върша работата — добави Виктор. — Ако ти нямаш намерение да вършиш своята, поне не ми се пречкай!

— В тази игра ти рискува живота на Касиопея! — извика Малоун и сграбчи ръката му.

— Не аз, а Стефани — поправи го Виктор. — За късмет ти беше наблизо и успя да оправиш нещата.

Малоун рязко го блъсна. Въжето падна от рамото на Виктор. Другата му ръка се освободи от раницата. Но остана на място.

— Беше ти приятно да убиеш онзи пилот, нали? — изсъска Малоун. — Да го свалиш с една-единствена ракета! И това ли беше част от задачата ти?

Виктор не отговори.

— Ти си убиец! — изгледа го с отвращение Малоун. — Уби онзи пилот с единствената цел да забъркаш и нас! Да ни докажеш, че си на наша страна. А после, когато се спуснахме в гробницата, направи опит да ни убиеш! Едно от фенерчетата, които шареха сред изпаренията, беше твоето!

В очите на Виктор проблеснаха гневни искри.

— Хареса ли ти да изтезаваш Касиопея? Лично ли наливаше водата?

Виктор се стрелна напред и силно го блъсна. Телата им се стовариха върху предния капак на рейндж ровъра. Улицата светкавично опустя. Двамата се свлякоха на земята. Малоун се изтръгна от хватката на Виктор и скочи на крака. Но противникът му беше по-бърз и ритникът му го улучи в стомаха.

Въздухът напусна дробовете му.

В следващия миг Малоун се съвзе и нанесе светкавичен удар в гърдите на Виктор. Разреденият въздух го принуждаваше да диша на пресекулки, главата му се замая. Комбинирана с ритника на Виктор, липсата на кислород го замая повече, отколкото беше предполагал. Тръсна глава, за да се овладее, и отново премина в атака.

Виктор го посрещна с юмруци, но този път Малоун беше готов. Избегна един удар, после втори. Десният му юмрук се заби в корема на противника, следван от бърза комбинация. Виктор отстъпваше бавно. Силен ъперкът в челюстта го свали на колене. Малоун се надвеси над него, но той не направи опит да стане. Гърдите му горяха от липсата на кислород. По дяволите тази надморска височина! Обърна се и тръгна към Касиопея.

Така и не разбра какво стана, но ударът в гръбнака беше изключително силен. Сви се на две, коленете му се подгънаха. Вторият удар го изпрати по очи на земята. В следващия миг тялото му се завъртя. Виктор го държеше за реверите и се мъчеше да го изправи.

— Престанете! — изкрещя Касиопея.