Стив Берри - Измамата на краля

Това съвсем не беше неочакван вариант. Нещата в Англия не вървяха добре. Допреди няколко дни, когато най-после пробивът беше осъществен.

Но той се нуждаеше от повече информация. Вдигна слушалката и се свърза с Лондон. Неговият човек вдигна на второто позвъняване.

— Иън Дън и Котън Малоун са на територията на летище „Хийтроу“ — докладва той.

Блейк се усмихна. След седемнайсет години служба в ЦРУ той отлично знаеше как се върши работа. Присъствието на Котън Малоун и Иън Дън в Лондон беше доказателство за това. Защото именно той го беше организирал.

Бившият суперагент в специалния отряд „Магелан“ към Министерството на правосъдието Котън Малоун се беше оттеглил след престрелка в Мексико Сити и дванайсет години вярна служба. В момента живееше в Копенхаген и имаше антикварна книжарница, но продължаваше да държи връзка със Стефани Нел, дългогодишен шеф на отряда. Именно чрез нея Блейк бе успял да привлече Малоун в Лондон. Достатъчно беше да се обади в Лангли, откъдето установиха контакт с главния прокурор, а той от своя страна бе помолил Нел да се свърже с Малоун.

Той се усмихна отново. В този скапан ден все пак се беше случило и нещо добро.

Замъкът „Уиндзор“, Англия

5:50 ч. вечерта

Катлийн Ричардс никога не беше влизала в замъка „Уиндзор“ — непростим пропуск за човек, роден и израснал в Англия. В замяна на това тя добре познаваше миналото му. Построен през XI в. като отбранителна крепост на брега на река Темза, той бил предназначен да спре норманското настъпление към разрастващия се Лондон и станал кралски анклав още по времето на Уилям Завоевателя. Непристъпната каменна крепост бе оцеляла по време на Първата война на бароните през XII в., английската Гражданска война през XVI в. и две световни войни. А след опустошителния пожар през 1992 г. се бе превърнала в най-големия обитаван замък в света.

Трийсетте километра от Лондон до тук тя измина под непрестанен есенен дъжд. Замъкът се издигаше на висока скала от варовик. Сивите му стени, оръдейните и стражевите кули, разположени върху площ от над петдесет декара, почти не се виждаха в дъжда и сгъстяващия се мрак. Шефът й се беше обадил преди час с кратката заповед веднага да тръгне към замъка.

Това я изненада. Главно защото беше в принудителен неплатен едномесечен отпуск, от който бяха изтекли само двайсетина дни. Оказа се в това положение веднага след провалилата се операция в Ливърпул срещу нелегална оръжейна доставка за Северна Ирландия. Тримата участници в нея бяха побягнали, а тя организира преследването им с няколко автомобила и в крайна сметка успя ги обкръжи. За съжаление, с цената на небивал хаос по местните пътища, довел до осемнайсет тежко катастрофирали коли с няколко ранени, включително и такива с опасност за живота. За щастие, без жертви. По нейна вина? Ни най-малко.

Но шефовете й бяха на друго мнение. А и медиите не проявиха никаква милост към АБТОП.

Агенцията за борба с тежката организирана престъпност е английското ФБР и се бори с наркотрафика, прането на пари, измамите, компютърните престъпления, търговията с хора и незаконното притежание на огнестрелно оръжие. Вече десет години Катлийн беше част от нея. Когато я назначаваха, й беше обяснено, че добрият агент трябва да притежава минимум четири качества: способност да работи в екип, да постига конкретни резултати, да бъде лидер и да умее да променя нещата. Искаше й се да вярва, че притежава три от тях, но определено имаше проблеми с „работата в екип“. Не защото имаше проблем с общуването, а защото предпочиташе да работи сама. За щастие, оценките за резултатите й бяха отлични, с много висок процент на осъдени нарушители на закона. Дори беше получила три награди за добре свършена работа. Но въпреки това непрекъснато си създаваше проблеми — главно поради бунтарството, което, изглежда, бе неразделна част от характера й. И тя се мразеше за това.

Докато се мотаеше из апартамента през последните двайсет дни, тя постоянно се питаше кога ще приключи кариерата й в правоохранителните органи. Катлийн имаше добра работа. Трийсет и един дни годишен отпуск, пенсионен фонд, много възможности за обучение и развитие, щедри добавки за майчинство и отглеждане на дете. Не че някога щеше да има нужда от последните две. Почти се беше примирила, че бракът не е за нея, тъй като изискваше прекалено много споделяне.

В момента тя се питаше какво търси в замъка „Уиндзор“, ескортирана под дъжда към „Сейнт Джордж“, готически параклис, построен през XV в. от Едуард IV. Там бяха погребани десет английски монарси. Никой не й обясни защо я викат тук, а и тя не попита. Просто прие заповедта като поредната особеност на професията на агент на АБТОП.