Стив Берри - Измамата на краля

Той й даде шанс да си признае, но лъжата очевидно беше общ знаменател на предпочитаните от него жени.

Един последен опит.

— Нима си пропуснала тази гледка? — подхвърли с престорено учудване той.

— Бях извън града по работа. Може би ще имам друг шанс да го видя с този костюм.

Той стана да си върви.

— Защо не останеш още малко? — надигна се тя.

Беше му ясно за какво става въпрос. Вратата на спалнята беше отворена. Но днес нямаше да се получи.

Позволи й да пристъпи към него.

— Съжалявам, че няма да се виждаме повече — прошепна тя.

Поредната лъжа пробуди гнева в душата му. Както винаги. Той направи опит да се овладее, но дясната му ръка се стрелна нагоре и я стисна за шията. Вдигна я във въздуха и я заби в стената. Пръстите му се стегнаха около гърлото й, очите му се забиха в нейните.

— Ти си една лъжлива кучка!

— Не, Блейк — успя да прошепне тя, но в очите й нямаше страх.

— Ти ме мамиш. Вчера те видях… Кой е той?

Пръстите му леко разхлабиха хватката си.

— Това не е твоя работа.

— Не деля с никого! — изсъска той.

— Значи трябва да си промениш навиците — усмихна се тя. — Обикновените момичета трябва да са благодарни, че ги обичат. Но другите, които не са чак толкова обикновени се справят далеч по-добре.

Истината в тези думи го вбеси още повече.

— Ти просто не предлагаш достатъчно, за да станеш единствен — добави тя.

— Не съм те чувал да се оплакваш — каза Блейк.

Сантиметри разделяха устните им. Той усещаше топлия й дъх и сладкия аромат на тялото й.

— Имам много мъже, Блейк. Ти си само един от тях.

Тя знаеше за него, че е служител на Държавния департамент, изпратен на работа в посолството на САЩ в Белгия.

— Аз съм важна личност — каза той, без да отпуска гърлото й.

— Но не достатъчно, за да ме притежаваш изцяло.

Той се възхити на куража й. Отдръпна ръката си и впи устни в нейните. Тя му отвърна страстно. Езикът й докосна неговия. Сигнал, че може би не всичко бе загубено. Той се отдръпна.

Коляното му се заби в корема й. Въздухът шумно напусна гърдите й. Тялото й се прегъна надве, ръцете притиснаха корема. Тя се закашля. После падна на колене и повърна на излъскания паркет. Самообладанието я напусна.

А той усети как потръпва от възбуда.

— Ти си нищожество! — рече на пресекулки тя.

Но мнението й вече нямаше значение.

Блейк се обърна и излезе.

Не след дълго той стигна до кабинета си в американското посолство, намиращо се от източната страна на Брюкселския парк. Напусна апартамента на Дениз с чувство на задоволство, но и на леко объркване. Питаше се дали тя ще се обърне към полицията. Най-вероятно не. Първо, защото нямаше свидетели на конфронтацията между тях, и второ, защото гордостта й нямаше да го позволи.

Освен това той не беше оставил никакви следи.

Жените като нея преглъщат ударите и продължават напред. Но с разколебана самоувереност. Дениз дълго време щеше да си задава въпроси от сорта на: Дали мога да изиграя този мъж? Или той може би вече знае?

Като Блейк.

Съмненията й му носеха удовлетворение.

Но се чувстваше зле заради коляното в корема. Нямаше представа защо го беше предизвикала чак дотам. Прелюбодейството е достатъчно тежък грях. Но лъжата го правеше още по-тежък. Грешката си беше нейна. Въпреки това утре щеше да й изпрати цветя. Любимите й бледосини карамфили.

Включи компютъра и вкара днешния код за достъп. Пощата не съдържаше кой знае какво, но вниманието му беше привлечено от мигащия надпис СПЕШНО над съобщение, изпратено от Лангли. Това беше новост, въведена непосредствено след 11 септември. Някои хора на високи позиции в Лангли най-сетне бяха проумели, че е по-добре да разпространяват информацията в цялата мрежа на Управлението, вместо да я пазят за себе си, а после да поемат и отговорността. Повечето съобщения с този надпис не се отнасяха до него. Неговата област се наричаше „Специални контра операции“, което, преведено на нормален език, означаваше само едно: операции извън нормата на закона. Строго засекретени и неподлежащи на външен контрол. Блейк докладваше за тях единствено на прекия си началник. В момента в ход бяха пет такива операции, а други две бяха във фаза на планиране. После изведнъж той си даде сметка, че мигащото на екрана предупреждение е предназначено за него. Само за него и за никой друг. Компютърът започна автоматично да го дешифрира.

ВРЕМЕВА РАМКА ЗА „ИЗМАМАТА НА КРАЛЯ“!!! АКО НЕ ПОСТИГНЕТЕ РЕЗУЛТАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 48 ЧАСА, НЕЗАБАВНО ПРЕКРАТЕТЕ ОПЕРАЦИЯТА И СЕ ИЗТЕГЛЕТЕ.