Стив Берри - Измамата на краля

Катлийн гледаше в дупката, осветена отвътре благодарение на дълъг кабел, който пресичаше пода и изчезваше в нея.

— Досега криптата е била отваряна само веднъж — подхвърли един от мъжете.

Шефът й го представи като пазача на църквата.

— Това станало на първи април хиляда осемстотин и тринайсета година — добави мъжът. — Дотогава никой не знаел къде е погребан обезглавеният Чарлс Първи. Решението да се отвори гробът било взето, тъй като много хора вярвали, че той лежи редом с Хенри Осми и третата му съпруга Джейн Сиймур.

А сега го бяха отворили за втори път.

— Моля да ни извините за момент, господа — обади се шефът й. — Ние с инспектор Ричардс трябва да поговорим.

Мъжете кимнаха и тръгнаха към външния портал на двайсетина метра от гроба.

Стана й приятно да чуе официалната си титла. Инспектор. Беше работила упорито, за да я получи, и не можеше да си представи, че може да я загуби.

— Ще те помоля да си държиш устата затворена и да слушаш, Катлийн — тихо, но решително започна шефът й.

Тя кимна.

— Преди шест месеца имаше кражба в архивите, съхранявани в Хатфийлд Хаус. Изчезнаха няколко много ценни издания. Месец по-късно същото се случи и в Националния архив в Йорк. Последва серия от кражби на исторически документи из цялата страна. Преди месец засякоха някакъв мъж да преснима документи в Британската библиотека. За съжаление, той успя да се измъкне, преди да бъде арестуван. А сега и това…

Страхът й се стопи, заменен от любопитството.

— Това, което виждаме, означава ескалация на процеса — мрачно добави шефът й. — Проникване в тази свята сграда. В кралски дворец. — Той замълча за миг, а после добави: — Крадците очевидно действат по план.

Катлийн приклекна на ръба на дупката.

— Давай — насърчи я той. — Разгледай всичко.

Струваше й се непочтително да безпокои тленните останки на хора, живели толкова отдавна. Някои неща имаха значение за нея, въпреки че шефовете й в АБТОП смятаха, че е груба и безкомпромисна. Например уважението към мъртвите. Същевременно тя си даваше сметка, че в момента се намира на местопрестъпление. Това я накара да легне на мраморния под и да надникне долу.

Криптата беше укрепена с тухлен свод, широк около два метра и половина, дълъг три метра и дълбок метър и половина. Тя преброи четири ковчега. В оловния капак на единия от тях, точно под надписа КРАЛ ЧАРЛС, 1648 г., зееше квадратен отвор, изрязан с хирургическа точност. Двата по-малки ковчега до него бяха непокътнати. Четвъртият беше най-голям, може би около два метра. Външната му обвивка от дебело около пет сантиметра светло дърво беше напълно изгнила. Под нея се виждаше оловен сандък, в средата на който имаше видими следи от разбиване.

Катлийн знаеше на кого принадлежи той.

На Хенри VIII.

— Непокътнатите ковчези са на кралицата Джейн Сиймур, погребана заедно с господаря си, и на детето на кралица Ана, починало много по-късно — поясни шефът й.

Тя си спомни, че Сиймур е била съпруга номер три — единствената от шестте законни съпруги на Хенри, която го беше дарила с наследник. Едуард бе станал крал, бе управлявал шест години и бе умрял, преди да навърши шестнайсет.

— По всичко личи, че останките на Хенри са били целта на проникването — добави шефът й. — Ковчегът на Чарлс е бил отворен преди двеста години, но сега нито той, нито двата други ковчега са представлявали интерес за извършителите.

Тя добре знаеше, че Хенри VIII е бил висок, някъде над метър и осемдесет, а в края на живота си бил и много дебел, буквално обездвижен от тлъстина. Пред очите й лежаха тленните останки на крал, водил войни с Франция, Испания и Свещената Римска империя, за да превърне Англия от остров в периферията на Европа в могъща и самостоятелна империя. Той се бе противопоставил на господството на папата и бе имал куража да създаде своя собствена религия, която петстотин години след него продължаваше да процъфтява. Каква дързост!

Тя бавно се изправи.

— Случват се сериозни неща, Катлийн.

Той й подаде една от визитките си, на гърба на която имаше изписан със синьо мастило адрес.

— Иди там.

Тя погледна адреса. Мястото й беше познато.

— Защо не ми кажеш за какво става въпрос?

— Защото това не беше моя идея.

После й върна служебните документи и баджа на АБТОП, които лично й беше отнел преди три седмици.

— Нали ти казах, че беше пред уволнение?

— Тогава защо съм тук? — объркано го погледна тя.

— Защото те поискаха. Поименно.