Джесика Хол - Изпепеляване

— Някакъв проблем ли има, детектив?

Хладният глас на Корт Гембъл накара Тери да затвори очи. Защо, комисар? Нямаш ли си достатъчно свои проблеми?

— Не. — Тя се отдръпна от Грей и се обърна към Корт. Комисарят стоеше надве крачки от тях, по якето му имаше петна от вода и сажди, но като цяло пак беше перфектен.

Тери знаеше, че тя самата изглежда ужасно, но не желаеше да вижда отвращението в очите на Корт. Беше го виждала достатъчно често. Това, от което наистина се нуждаеше, беше една цигара, бира и някой тъмен тих ъгъл, където да им се наслади. Един тъмен ъгъл, да речем, в Торонто.

— Грей, ще бъда на линия в седем — каза тя, без да откъсва поглед от студените очи на комисаря. — Обади ми се, когато снимките на жертвите са готови. — И пое към мотора си.

Корт тръгна след нея.

— Какво правиш, нощни смени ли поемаш?

Прозвуча така сякаш беше дошла на местопроизшествието само за да го вбеси.

— Върша си работата, комисар. Като всяко друго ченге в града.

— Това все още не е случай за твоя отдел.

Той не я искаше тук. Не искаше да го доближава, където и да било. Като че ли тя не го знаеше. Дали наистина смяташе, че не бе забелязала как я избягва от бала за Марди Гра на майка му? Че той на практика беше публикувал на първа страница на „Ню Орлиънс Трибюн“ с главни букви: „СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ МЕН, ТЕРИ“.

И тя стоеше далеч. Отношението му нямаше да й разбие сърцето. То вече се беше пръснало на твърде много парчета.

— Чу ли ме? Това не е…

— Чух те и ще направя всичко възможно да не ми го възложат на мен. — Тя взе каската си. — Айде чао.

Той постави ръка върху мотора.

— Какво искаш да кажеш? Нали все още работиш в „Убийства“?

Джей Ди явно не беше споменал, че бе подала молба за прехвърляне. Освен това Джей Ди беше на меден месец. Нали се ожени за Сейбъл Душейн, любовта на живота му и жената, заради която за малко не го изхвърлиха от полицията. Със сигурност имаше по-приятни занимания от това да мисли за брат си и за своя партньор. Например да гони младата си жена по плажа.

— Комисар, трябва да решиш дали ме искаш или не. — Тя отмести ръката му с лакът. — Крайно време е да решиш. — Тери постави каската на главата си и затегна каишката под брадичката си.

Когато тя обкрачи мотора, той се наведе напред.

— Не те искам.

Тери повдигна визьора и му хвърли един последен дълъг поглед. Не биваше да си го представя гол. Знаеше как изглежда гол от онази безкрайна страстна нощ, когато Корт се беше напил и бе дошъл да я търси.

Доверих ти се, а ти ми говориш така, сякаш съм боклук.

На Тери й отне известно време — надеждата умира последна, — но след няколко седмици проумя защо Корт Гембъл се отнасяше с нея като с кървящ спинозен пациент: той съжаляваше за онази нощ. Нощта, когато изпълни всичките й фантазии, разтърси света й из основи, а след това я остави да се събуди сама в студеното празно легло.

Да я остави да посрещне сутринта сама след секс за една нощ не беше най-лошото. Не й беше за първи път. Нито пък начинът, по който той се отнасяше с нея оттогава насам, всеки вършеше неща, за които след това съжаляваше. Тери знаеше това. Той беше едно от тези неща.

Не, Корт имаше право. Тери беше голямо момиче, тя можеше да го преживее. Никога не бе смятала, че той й дължи нищо.

Но това — да натрива носа й с презрението си — наистина й идваше в повече. То беше най-лошото.

— Няма проблем — каза тя съвсем тихо, преди да запали мотоциклета и да потъне в нощта.

Щом новината за петнадесетте жертви в „Максърс“ достигна до Асошиейтед Прес, тя за една нощ се превърна във водещо заглавие в националните новини, отразявана по Си Ен Ен до най-малкия детайл и дискутирана в сутрешните блокове по всички телевизии.

Предсказанието на Патриша Браун излезе вярно: кървавата следа не лъже.

Корт си тръгна от Френския квартал едва след пристигането на неговия екип за разследване на умишлени палежи и местопрестъплението бе заградено, след което му се наложи да влезе в службата през задния вход, за да избегне шпалира от журналисти отпред.

Неговата секретарка Сади, приятна и оправна бивша диспечерка на телефон 911, го чакаше вътре с чаша горещо кафе.

— Кметът иска да те види в офиса си в десет с предварителна докладна — каза тя и му подаде кафето. — Не ме питай за интереса от страна на вестниците и телевизиите. Сигурно не искаш да говориш с Дан Радър или Питър Дженингс, нали?

— Не. — Корт погледна часовника си, беше едва седем часа. — Кой те повика толкова рано?