Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Разбира се! Заповядайте, седнете! — изрече Фин и посочи двата малки дървени стола, сбутани в тясното пространство срещу бюрото му, точно до стената. — Какво мога да направя за вас?

— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

— Да, секретарката ми вече ме уведоми. Мога да ви уверя, че за каквото и да става въпрос, не съм го направил аз! Имам свидетели!

С тази шега Фин се надяваше да поразведри атмосферата. Не успя. Усмивката на лейтенант Флеърти можеше да се определи в най-добрия случай като угодническа, а Козловски продължаваше да се взира все така кръвнишки в него.

— Господин Фин — започна отново дамата.

— Моля ви, просто Фин. Никой не ме нарича „господин“.

— Господин Фин, бихме искали да ви зададем няколко въпроса за Натали Колдуел.

До този момент той се беше привел напред, опитвайки се да разтопи леда между себе си и полицаите, за да установи няколко опорни точки. Но след това изявление се отпусна автоматично назад. Самозащитата беше негова втора природа, а точно в този случай не желаеше да бъде разпитван от полицията за близка приятелка.

Промяната в отношението му вероятно стана очевидна и за полицаите, защото забеляза, че те си размениха погледи. Явно, че партията шах беше започнала.

— Какво искате да знаете за Нат?

Много отдавна бе разбрал, че е за предпочитане да задаваш въпросите, а не да им отговаряш. И затова, когато му се налагаше да се сблъсква с подобни ситуации, си бе изработил навика автоматично да превключва и да минава в нападение. Зачуди се какво ли е сгафила Натали. Най-вероятно е взела мерника на някого от общината. Тя си беше агресивна, а повечето мъже ненавиждаха силните и налагащи се жени. Вследствие на тази своя черта Натали често си създаваше врагове. Сигурно този път е настъпила някого особено болезнено.

— Ами, като за начало, кога я видяхте за последен път?

Адвокат Фин огледа внимателно красивата брюнетка и мълчаливо преброи до пет. Това беше друга полезна техника, усвоена през годините — винаги контролирай ритъма на разпита, защото така хората губят самообладание. Нито изражението, нито позата му претърпяха някаква промяна. Просто не откъсна поглед от нея, докато не стигна до пет.

— И защо толкова искате да знаете кога съм я видял за последен път?

— Водим разследване, което е свързано с нея. Вашият шеф господин Холанд ни подсказа, че от всички колеги във фирмата вие сте най-близък с нея, така че решихме да започнем с вас.

— Разследване, свързано с нея?! Не бихте ли могли да бъдете по-конкретни? Може пък това да помогне! — Да, вече бе започнал да си играе с нея и това му доставяше удоволствие. Наистина беше красавица!

— Нека да започнем с уточнението кога я видяхте за последен път.

Точно в този момент телефонът иззвъня. Точно навреме!

— Да, Нанси? — изрече спокойно Фин. После направи пауза, сякаш получаваше особено важна информация. — Да, наистина! Благодаря ти, че ми напомни! — Затвори, обърна се към полицаите и заяви: — Налага се да тръгвам за важна среща. Вижте какво, ако става въпрос за разследване, свързано с Натали, може би е най-добре да разговаряте със самата нея? Офисът й е точно зад ъгъла. Отбихте ли се да видите дали не е там?

— Не сме. Но сме напълно сигурни, че тя не е там.

— И как бихте могли да сте сигурни, щом като не сте се отбили? — заяви Фин и ги дари с най-добрата си покровителствена адвокатска усмивка, на която беше способен. „Това би трябвало да свърши работа“ — отбеляза си наум.

Този път отговори Козловски.

— Защото снощи открихме трупа й във водите на Бостънското пристанище.

Изрече го толкова спокойно, безчувствено и безстрастно, че Скот първоначално помисли, че не го е чул правилно. Това бе единственото логично обяснение. Но дори и да се държеше като гадняр, което си беше точно така, полицаите не биха си позволили да се пошегуват с подобна новина, особено пред адвокат. Щяха да си навлекат едно хубавичко дело.

Обърна се към лейтенант Флеърти. Изражението й излъчваше същото съчувствие, което бе забелязал още при влизането им. И в този момент Фин осъзна, че съвсем правилно е чул казаното от Козловски.

— Какви ги говорите, за бога?! — извика той.

— Съжалявам, господин Фин — изрече лейтенант Флеърти. — Смятаме, че намереното снощи във водите на пристанището мъртво тяло е на госпожица Колдуел. И сега разследваме обстоятелствата около смъртта й.

— Смятате или сте сигурни?

Тук отново се намеси Козловски: