Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Срещата им в петък се превърна в истински провал. Иначе започнаха добре — намериха си маса в „Интернешънъл“ и си поръчаха по един коктейл „Маргарита“.

— Това ми липсваше — отбеляза неопределено тя.

— Кое по-точно? — попита колебливо Скот.

— Това! Ти и аз насаме, говорейки си поверително. Кога беше последният път, когато си позволихме да се отпуснем?

— Не си спомням — излъга Скот Фин, макар да си спомняше много добре. Беше доста отдавна.

— Е, все пак се радвам, че отново го направихме.

След тези думи Натали вдигна чашата си и Скот усети как очите на всички мъже в бара проследяват движенията й. Със сигурност се питаха няма ли и на тях да им излезе късмета с подобна жена.

Към третото питие той усети, че главата му се замайва. Стори му се, че се е върнал назад във времето, когато двамата с Натали имаха интимна връзка. Беше сигурен, че тя усеща абсолютно същото. Държеше се съвсем непринудено и не преставаше да му хвърля закачливи погледи. А в състоянието на алкохолно опиянение той си въобрази, че една от точките в дневния й ред е сдобряването между тях двамата.

И реши да опита късмета си. И докато тя се смееше, затворила очи, той се приведе и я целуна по бузата — внимателно, но с безапелационна решителност. За негова изненада обаче този негов жест я стресна — отдръпна се рязко и го изгледа изумено.

— Какво има? — попита той.

— Нали вече ти казах, че сме само приятели! Виж какво, Фин, ти си страхотен, но аз продължих напред!

— Естествено, Нат! Просто се шегувах!

След кратко колебание тя добави:

— Вече се виждам с друг.

Той извърна глава, защото знаеше, че реакцията му няма да й се понрави. Все пак събра сили и каза:

— Страхотно! Радвам се за теб! Наистина! И кой е щастливецът?

Веднага щом изрече въпроса, той съжали. Достатъчно лошо бе, че тя си има друго гадже — за какво му е да знае и подробностите?!

— И да искам, не мога да ти кажа — поклати глава тя. — Ситуацията е доста объркана. Все пак мога да споделя с теб, че той се държи изключително добре към мен и ме учи на много неща.

После продължи да бърбори, но Скот вече бе изключил. Алкохолът се бе съюзил с унижението и той усети, че леката му замаяност се превръща в отвратително гадене. Опита се да се фокусира върху екрана на телевизора в бара, но напразно. Налагаше се да се махне оттук. И докато тя все още говореше, той извади от джоба си две двадесет доларови банкноти и ги постави на масата.

— Но какво правиш? — изуми се Натали.

— Нат, съжалявам, обаче нещо не ми е добре. Текилата май ме удари — отвърна тихо той. — Надявам се, че тази сума ще покрие цялата ни сметка.

— Не говориш сериозно!

— Да, знам, обаче наистина се налага да се измъкна оттук! Сигурно вече не мога да пия така, както пиех, когато… когато бях по-млад.

— Но аз трябва да говоря с теб! — запротестира Натали. — Наистина се нуждая от помощта ти! Именно затова те поканих тази вечер!

Скот Фин се насили да се изсмее:

— Значи не е било само заради удоволствието от моята компания, така ли? — Усети слабостта и заядливостта в собствения си глас. Да, беше крайно време да се измита оттук, преди тя окончателно да е изгубила всякакво уважение към него. Лепна отработената усмивка върху лицето си и я потупа непохватно по рамото: — Съжалявам, обаче се чувствам като парцал! Хайде да го направим друг път? Какво ще кажеш още другата седмица, на обяд? — Тя не отговори нищо. Само вдигна към него поглед, изпълнен с много болка, от който му се прииска да я вземе в обятията си. Наистина беше крайно време да си тръгва. — Чао! Ще се видим в понеделник!

Докато вървеше към изхода, не се сдържа и се обърна към нея. Тя му хвърли ядовит поглед, който се запечата в съзнанието му, въпреки действието на алкохола. Знаеше, че няма да може да спи добре, докато не изглади нещата помежду им. И въобще не се съмняваше, че тя ще му прости. Нали Натали го разбираше?! Именно това бе спойката в техните отношения, колкото и напрегнати да бяха от време на време — взаимното им разбирателство. Той никога нямаше да получи достъп до потайните коридори на „Хауъри“, ако не беше Натали. Нямаше начин тя да не му прости!

Скот Фин тръсна глава, за да я прочисти от спомените за петъчната вечер, присегна се към телефона и набра вътрешния номер на Натали. Телефонът й иззвъня четири пъти, след което се включи гласовата поща. Фин затвори.

Нямаше смисъл да й оставя съобщение. Ще я изчака да се появи. В крайна сметка извинението е най-ефективно, когато се каже очи в очи.