Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Отново се извърна към прозореца и се загледа в пристанището. Забеляза, че в началото на ръждясалия мост на Северното авеню, близо до Федералния съд, където прекарваше по-голяма част от времето си, е опъната полицейска лента. „Това трябва да е мястото, където са открили последната жертва на Малкия Джак“ — каза си той.

Пое си дълбоко дъх и плъзна поглед към останалата част от пристанището — към островчетата на юг, прострели се чак до шикозните крайбрежни предградия от другата страна и даже отвъд Кейп Код. Да, от позицията си на четиридесет и четвъртия етаж Скот Фин си даде сметка, че по-добре от това нещата не могат и да бъдат. Просто ще трябва да издържи още приблизително година. Вдигна ръце, протегна се и по лицето му се разля усмивка.

После извади от чекмеджето самобръсначката и крема за бръснене и се запъти към мъжката тоалетна.

— Вкусът му очевидно се е подобрил — отбеляза доктор Фармалант.

Точно в този момент лейтенант Флеърти оглеждаше дрехите и личните вещи на жертвата, поставени върху масичка в ъгъла на залата, и не го чу добре.

— Какво каза?

— Вкусът му към проститутките очевидно се е подобрил. Първите шест бяха в доста окаяно състояние — недохранени, с белези от игли по ръцете, синини. А тази тук е истинска красавица.

Флеърти не можеше да разбере дали Фармалант се шегува или говори сериозно, но все пак си отбеляза наум, че трябва да провери всички фирми за компаньонки в града.

— Даже и дрехите й са скъпи — продължи докторът и кимна към масичката, до която стоеше Линда Флеърти.

Беше точно така, Флеърти вече го бе забелязала. Кожената пола беше от „Джордано“ — шикозен моден бутик на улица „Нюбъри“. Етикетът на коженото сако липсваше, но дизайнът бе на „Ферагамо“. Дори и бельото бе от най-високо качество: чорапите и коланът бяха на „Виктория Сикрет“, а сатененото бюстие — от „Сакс“.

— Да си намерил нещо друго, освен дрехите? — попита за всеки случай тя.

— Това е всичко — кимна патологът. — Никакъв портфейл, никакви кредитни карти, никаква дамска чанта. Само кибритът, който открихме в джобчето на сакото й.

Флеърти го вдигна, беше изцяло черен, с изключение на яркочервеното изображение на устни в средата.

— Клуб „Кис“ — отбеляза тя.

— Какво? — извърна се докторът.

— Кибритът. От клуб „Кис“ е, свърталище за бързи запознанства, собственост на един тип от старата банда на Уайти Бългър. Долнопробна дупка с претенции за изисканост и високоплатените проститутки, търсещи да забършат някой мъж в командировка с дебел портфейл. Местните отрепки му се лепят като мухи, но го предпочитат и някои юпита с вкус към разтърсващите преживявания.

— Звучи доста интересно. Изненадан съм, че не си му обърнала досега внимание, детектив!

— Не е в моята област — сви рамене Флеърти. — Аз се занимавам с убийства, а не с проститутки. Освен това имам усещането, че някои хора се страхуват кого ще открием там, ако решим да поразгледаме.

Фармалант кимна и се обърна отново към масата за аутопсия. Включи микрофона, който бе прикрепен пред устата му, и започна да записва наблюденията си:

— Починалата е бяла жена, на възраст между двадесет и осем и тридесет и пет години. Съдейки от степента на разложение и предвид климатичните условия по тези места, времето на смъртта може да се определи между един и четири часа сутринта в събота. Починалата има огромен разрез на гърдите, започващ от горната част на гръдната кост и достигащ на около четири сантиметра от пъпа. Очевидно е, че гръдният кош е бил отварян. Забелязват се значителни повърхностни наранявания и на двата бели дроба, както и на трахеята. Доколкото може да се прецени, нанесени са от прав, добре изострен предмет, вероятно хирургически скалпел.

Тук патологът изключи микрофона и вдигна очи към Флеърти:

— Започнал е да губи търпение.

— Какво искаш да кажеш?

— Не че някога е бил особено добър хирург. Но все пак показваше умения в тази област. Знаеше какво точно търси и как да го получи. При предишните случаи се забелязваха относително леки наранявания на останалите органи. В сравнение с тях това тук е касапска работа.

— Смяташ, че е бързал, така ли?

— Възможно е. И все пак все още не сме установили със сигурност, че убиецът и на тази жена е Малкия Джак! — Включи отново микрофона и продължи: — Разделям дробовете, за да достигна торакалната кухина. — Тук направи пауза, докато пръстите му опипваха вътрешността на трупа, и заяви тихо: — Сърцето на починалата е било извадено.