Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Пръстовите отпечатъци на трупа съвпадат напълно с базата данни на ФБР, където госпожица Колдуел има досие. Както вероятно знаете, тя няма нито родители, нито близки роднини, така че все още не сме успели да открием никой, който да идентифицира трупа, но сме деветдесет и девет процента сигурни, че е тя.

Флеърти прекъсна колегата си:

— Отново ви молим да приемете нашите съболезнования, господин Фин, но все пак бихме желали да ви зададем няколко въпроса.

Фин усети как кръвта нахлува в ушите му. Красивата лейтенантка продължаваше да говори нещо, но той не я чуваше. Светът около него сякаш изведнъж се сви и мозъкът му блокира върху изречението, което се повтаряше отново и отново: разследваме обстоятелствата около смъртта й.

Изправи се и се насочи към прозореца. Загледа се към хоризонта и зърна жълтата полицейска лента, която все още ограждаше района в близост до моста. Вече беше останал само един полицай. Раздвижването от сутринта беше заглъхнало.

— Била е Натали, нали? — попита той, без да се обръща.

— Моля? — не го разбра лейтенантът.

— Вестниците днес говорят за Натали, нали? Номер седем. Била е тя. Малкия Джак отново се е развихрил, нали?

— На този етап все още не можем да бъдем сигурни.

— Сутрешните вестници ми се сториха доста сигурни.

— Да — въздъхна Флеърти. — Подобни събития се продават по-добре, ако са свързани със сериен убиец. От друга страна, възможно е човекът действително да е същият. Една от версиите, по които работим, е точно тази…

Скот Фин продължаваше да се взира към местопрестъплението от другата страна на канала. И внезапно осъзна — никога повече няма да има възможността да се извини на Натали за поведението си в петък вечерта. И тя никога няма да може да му прости. И никога нищо няма да бъде наред.

— Точно затова се нуждаем от вашата помощ — обади се Флеърти.

Той си пое дълбоко дъх, сложи си най-добрата покерджийска маска и се обърна.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— В петък вечерта — Скот Фин седна зад бюрото си, вече напълно овладян. — Излязохме да пийнем по няколко.

— Искате да кажете с колеги от офиса?

— Не, бяхме само Нат и аз.

— Това нормално ли е? Само двамата да се черпите след работа? — Този път беше Козловски. Във въпроса му се усети определена провокация.

— Ние сме адвокати — отговори Скот Фин. — Всички пием.

— Колко време мина, преди да се приберете вкъщи?

— Няколко часа, но с Натали прекарах около час. Всеки от нас си имаше самостоятелен личен живот, така че просто се отбихме в бара да пийнем по нещо.

Козловски изгрухтя. Фин не успя да определи дали това е знак за разбиране или за осъждане. Не че му пукаше какво мисли този неандерталец.

— По кое време я видяхте за последно? — Флеърти поне притежаваше известна доза чувствителност.

— Излязох от бара около седем часа вечерта. Бяхме отсреща, в „Интернешънъл“.

— Тя сподели ли с вас плановете си за остатъка от вечерта или за уикенда?

Фин се замисли и отговори:

— Почти съм сигурен, че имаше някаква среща, но не ми е давала отчет за плановете си.

— Спомена ли с кого е срещата й?

— Не. Доколкото си спомням, спомена, че има нов приятел, но тъй като бил доста по-стар от нея, а и аз не успях да сдържа неодобрението си, тя предпочете да не навлиза в подробности.

— И нямате никаква представа кой е този тип, така ли?

Фин се опита да си спомни разговора с Натали. Тя разказваше за новия си мъж доста завоалирано, но въпреки това той я беше изключил от съзнанието си. Беше прекалено зает със собствените си чувства. Спомените му съдържаха единствено гласа й като фон на собствените му мисли, но конкретните й думи тънеха в мъгла.

— Както вече споменах, останах с впечатлението, че е доста по-възрастен от нея, това е всичко — изрече накрая адвокатът.

— А какви бяха отношенията ви с госпожица Колдуел? — Отново Козловски, и отново онази особена жлъч в гласа му, която вбесяваше Фин.

— Просто бяхме колеги — отговори с равен тон той.

— Само това? — настоя сержантът.

— Не, не е само това — отговори той след кратка пауза. — Бяхме много добри приятели. — После се обърна към Флеърти и добави: — Свършихме ли вече? Денят се оказа твърде гаден, не мислите ли?!

Флеърти кимна:

— Смятам, че засега това е напълно достатъчно, но все пак се налага да ви помоля за една услуга.

— Целият съм в слух!

— Както вече отбелязах, засега не успяхме да открием никого, който да потвърди със сигурност самоличността натрупа…