Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

По лицето на Скот Фин бе изобразена такава неподправена ярост, че Флеърти се уплаши адвокатът да не скочи срещу Козловски. И което беше още по-лошо, яростта беше примесена с хладнокръвна решителност. Която изобщо не се хареса на лейтенанта.

Застана между двамата мъже и се обърна към Фин:

— Ако се наложи, ще се свържем с вас.

Той насочи очите си към нея и погледът му омекна. Тъгата се върна.

— Ако има нещо, с което мога да помогна на разследването, аз съм на ваше разположение!

Когато адвокатът си замина, детективът презрително изсумтя:

— Ама че задник!

— Аха! — кимна Флеърти. — Двамата с него сте си лика-прилика!

— Че какво сбърках? — запротестира Козловски. — Именно той беше човекът, който още от самото начало се опитваше да ни мотае! Ще ми придава на мен адвокатските си номера, ха! Казвам ти, нещо в този тип не ми харесва! Крие нещо, да знаеш! Налага се да му поначукам малко канчето!

— Е, ако трябва да търся експерт по начукване на хорските канчета, непременно ще бъдеш ти!

— Хей, партньоре, какво си се разнежила напоследък? Не забеляза ли изражението му, преди да си тръгне? Жестокост в най-чист вид! Да ти кажа честно, ако не беше нашият миличък Малък Джак, щях да избера точно този тип за извършител на убийството!

Да, Флеърти действително бе видяла въпросното изражение и не смяташе да го отрича. Но бе видяла и нещо друго. Нещо далеч по-неясно, таящо се дълбоко в душата на Скот Фин. Все още не можеше да го разгадае, но знаеше, че докато не го конкретизира, усещането няма да я остави на мира.

Адвокат Фин се прибра в офиса си около шест и половина, макар да имаше чувството, че е много по-късно. Беше уморен, с опънати нерви, объркан. Онзи тип Козловски бе изкарал на повърхността най-лошото у него, а той самият не трябваше да си позволява да реагира по този начин. Очевидно бе, че независимо колко се отдалечаваше от живота на улицата, нещо от него отказваше да го напусне. Не бе в състояние да промени нищо — особено, когато е предизвикан.

Фин влезе в своя офис и затвори вратата.

Не би трябвало да се опитва точно тук да се бори с мъката си. Ако си позволеше да допусне до себе си болката за Натали, знаеше, че ще изгуби контрол — недопустим грях за който и да е адвокат. Адвокатите се сблъскват ежедневно с трагедиите на другите хора и от тях се очаква да останат невъзмутими. А Фин се славеше като особено добър в тази област.

Вероятно заради трудното му детство нищо не бе в състояние да докосне душата му: нито ищеца срещу тютюневата компания, който бе принуден да дава показания от болничното си легло през компютризиран гласов генератор, тъй като по-голямата част от гърлото му липсваше; нито вдовицата на строителя, който бе паднал от шестдесетия етаж и по пътя надолу се нанизал върху шестметров стоманен прът — оцелял цели тридесет минути, през които пожарникари и общинари обсъждали кой е най-добрият начин да срежат пръта; нито тригодишното момиченце, което пълзеше весело върху двете чуканчета, стърчащи от бедрата му, все още несъзнаващо, че тоталното безразличие на застрахователната компания го е лишило завинаги от нормален живот.

Нито една от тези трагедии не успяваше да пробие бронята на Фин и именно поради тази причина той бе един от най-добрите защитници на обвинените във въпросните чудовищни несправедливости. И точно това му помагаше да се открои сред огромната глутница.

Като че ли се налагаше да излезе веднага от офиса. Започна да подрежда някакви материали в куфарчето си, когато на вратата му се почука. Той прочисти гърло, стегна се и извика:

— Влез!

— Как си? — попита го Престън Холанд.

Върху иначе стоическото му лице се четеше дълбока загриженост. Гъстата му бяла коса беше както винаги изрядно пригладена назад, а задължителната му папийонка — както винаги безупречно пърхаща върху перфектно изгладената му яка, но в изражението на очите му Фин забеляза искреното съчувствие на своя покровител.

Ако в тази фирма въобще имаше някой, с когото можеше да си позволи да бъде искрен, то това бе само Престън. Именно той беше човекът, който го измъкна от службата на обществените защитници и му предложи работа във фирмата, заради което му се наложи да извие ръцете на доста голям брой съдружници, отнасящи се с тотално пренебрежение към всеки, който не притежава поне една диплома от Бръшлянената лига[1]. Оттогава насам не пропускаше да се изпъчи гордо при следващите един след друг успехи на Фин.