Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Минаваше полунощ, когато се прибра в миниатюрния си апартамент на петнадесет пресечки от Бостънското полицейско управление в центъра, където прекарваше по-голямата част от времето си. Все пак успя да подремне два часа, но стана рано, за да пристигне навреме в залата на съдебната патология и да наблюдава аутопсията. И сега отново погледна часовника си, отбелязвайки си наум, че минава девет и патологът отново се бави.

Най-сетне се появи и самият той — доктор Тим Фармалант, главният съдебен патолог. Линда знаеше, че нарочно я е оставил да го чака. Не че беше нещо лично — постъпваше така с всекиго. Това беше неговият начин да напомни на всички за решаващата си роля в отдел „Съдебна патология“, както и че ако някой иска нещо от него, да е наясно, че трябва да разчита единствено на неговата милост.

— Линда! — възкликна той с най-чаровния си глас. — Толкова се радвам да те видя, въпреки обстоятелствата!

Протегна ръка към нейната, вдигна я и положи леко устните си върху китката й.

— Докторе, изборът ви на точен момент за ласкателства е изключително романтичен!

— Изборът ми би могъл да бъде и по-удачен, ако някога благоволиш да вечеряш с мен!

Флеърти посочи към трупа върху стоманената маса, все още покрит с чаршаф.

— Хайде да се разберем така — ти ми даваш нещо, което мога да използвам, за да хвана това мръсно копеле, а аз не само че ще изляза на вечеря с теб, но и ще бъде за моя сметка!

— Боже, как обичам предизвикателствата! — намигна й патологът, след което вдигна хирургичния трион и се приведе над тялото на мъртвата жена.

Скот Т. Фин стоеше до прозореца на своя офис в центъра на града. Кабинетът му не беше нищо повече от една кутийка, подобна на кутийките на останалите редови адвокати в суперпрестижната адвокатска фирма „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“, но пък огромният прозорец до бюрото му предлагаше прекрасна гледка към пристанището и Южен Бостън. Знаеше, че щом стане съдружник, ще получи и по-голям офис.

Прокара ръка по леко наболата брада по бузите си. Този уикенд се беше проточил повечко. Удивително е колко дълги могат да бъдат някакви си два дена. Беше погълнал умопомрачително количество алкохол за твърде малко време и сега се налагаше да си плаща. Да, крайно време беше да спре с пиенето. И да започне да се държи като адвокат със седемгодишен стаж във фирмата, какъвто си беше.

Спомените му го върнаха към лудостта на младостта му по улиците на Чарлстаун и Фин не можа да не се зачуди колко далече бе стигнал оттогава насам. Сякаш беше вчера, когато заедно с бандата си изпълняваше поръчки на местните криминални босове. А след онази съдбовна нощ той проумя, че е време да се измъква. И точно това бе направил.

Въпреки обстоятелствата, работещи срещу него, той се бори със зъби и нокти и завърши колеж — за четири години, през които работеше на две места, за да си плати обучението. След това постъпи в юридическото вечерно училище на университета в Съфък. Започна работа като обществен защитник за двадесет хиляди долара годишна заплата. И вероятно щеше да си остане такъв и до ден-днешен, ако не беше забелязан от един прокурор със стабилни връзки, който побърза да сподели с приятеля си Престън Холанд — съдружник и мениджър на „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“, че наскоро му се е наложило да се изправи в съдебната зала срещу един от най-добрите адвокати, които е срещал. А с подобни препоръки за Скот Фин нямаше нищо по-лесно от това да постъпи на работа в тузарската адвокатска кантора, където заплатата му автоматично скочи на сто и тридесет хиляди долара годишно.

Днес, шест години по-късно, на Фин му оставаше само една година, за да стане и съдружник. Вече предвкусваше победата. Може би тогава най-сетне ще успее да се поотпусне — поне мъничко. Може би тогава ще успее да запълни дупката, която бе усещал в душата си през целия си живот. И най-сетне ще загърби миналото.

Но първо трябваше да се обръсне.

И да се извини на Натали. В петък вечерта се държа като истински кретен, затова се налагаше да се увери, че уврежданията на тяхното приятелство, които бе нанесъл, не са непоправими. Натали Колдуел беше неговият най-близък съюзник във фирмата и му бе предлагала помощта си в десетки трудни моменти. Беше дошла в „Хауъри“ две години след него, но тъй като преди това бе работила две години в Министерството на правосъдието, я считаха за звезда от собствена величина.

Скот се увлече по нея още в мига, в който тя се появи при тях — за нея усещането беше почти същото, само че не толкова интензивно. За един кратък период в началото двамата бяха нещо повече от приятели. Заболя го, когато тя сложи край на интимната им връзка, ала въпреки че оттогава насам никога не го бе допускала толкова близо до себе си, все пак му остана добра приятелка — много по-добра от всеки друг.