Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Лейтенант! — страховито я изгледа капитан Уийдъл. — Веднага напуснете стаята!

Флеърти се отпусна потресена на бюрото си.

Всички логически доказателства и улики сочеха, че Фин е виновен. Той е бил последният, видял Натали Колдуел жива. В нощта на смъртта й е забелязан в клуб „Кис“, където полицията имаше причини да вярва, че е била и Натали Колдуел. В апартамента му намериха панделката и ножа. Разполагаше и с идеалния мотив — ревност. Никога досега не се бе сблъсквала с по-прост случай.

Тогава защо не бе в състояние да повярва, че е виновен?

На стола срещу нея се тръшна Козловски с две кафета в ръце. Подаде й едното и попита:

— Е, как мина?

— Искаш да ми кажеш, че не си ни гледал зад огледалото?

— Е, все някой трябваше да донесе и кафетата.

— Мина интересно — отговори тя след кратка пауза. — Твърди, че не го е извършил.

— А как обясни панделката и ножа, които открихме в апартамента му?

— Твърди, че е бил натопен от истинския убиец.

— А има ли някакви предположения за истинския убиец?

— Може и да не ти се вярва, но има! Твърди, че Натали е убита от някакъв тип на име Макгуайър.

— За Тони Макгуайър ли става въпрос? — прекъсна я Козловски.

— Не благоволи да ми каже първото му име. Защо? Има ли някакво значение?

— Може би не, но докато ровех в миналото на прокурор Лоринг, името на Тони Макгуайър излизаше под път и над път. Лоринг очевидно години наред се е опитвал да го окошари.

— Слушам те! — подкани го да продължи Флеърти.

— Ами, както стана ясно, голяма част от работата по вербуването на онези типове е била насочена за постигането на една-единствена цел — залавянето на Тони Макгуайър. Обаче всеки път, когато нашите правели опит да го сгащят, Макгуайър успявал да им се измъкне!

— Смяташ ли, че е обикновено съвпадение?

— Двадесет и петте години в полицията ме научиха, че такива неща като съвпадения не съществуват!

— Тогава какво предлагаш?

— Предлагам да си поговорим с Рич Лоринг и да научим нещо повече за Тони Макгуайър!

— Престън, много съжалявам, че те забърках в цялата тази каша! Никога не съм имал намерение да занимавам фирмата със себе си! Кълна ти се, не съм го направил аз! Не съм сторил нито едно от нещата, в които ме обвиняват!

— Да, знам — кимна Престън Холанд и го потупа по коляното. — Но най-важният въпрос сега е: как да убедим и полицията? Искам да знам какво точно си им казал.

— Казах им същото, което току-що казах и на теб — че не съм го извършил аз!

— А за веществените доказателства, които са открили в твоя апартамент? За тях какво каза?

— Че са подхвърлени. И че някой се опитва да ме натопи.

— Браво! А случайно да знаеш кой би могъл да стои зад всичко това? Някой, който ти има зъб? Или нещо подобно?

Фин се поколеба. „Хюрън Сикюрити“ бяха клиенти на самия Престън Холанд, а всичко, което той бе научил за тях и за Макгуайър, бе следствие от участието му в тяхната защита. Внезапно му хрумна, че като сподели подозренията си Флеърти, може би е нарушил закона, защото е издал поверителна информация. Не му се искаше да разочарова Престън, но едновременно с това се нуждаеше от помощта на шефа си прекалено много, за да не му каже всичко. И затова, почти шепнешком, отговори:

— Мисля, че е Макгуайър.

— Тони Макгуайър?! — слиса се Престън. — Не, не се връзва! Тони не е най-изтънченият ми клиент, но не мога да повярвам, че е забъркан в подобно нещо!

— Да, давам си сметка как ти звучи всичко това, Престън, но мога да го докажа! Той краде държавни субсидии, при това го прави от доста време. Мисля, че Натали го е разбрала по някакъв начин и точно затова е била убита. А сега той се опитва да натопи мен за нейното убийство!

Престън се изправи и започна да се разхожда из стаята.

— Казваш, че можеш да го докажеш, така ли?

— Мога да докажа, че краде, но засега не разполагам с доказателства за убийството на Натали. Въпреки че нещата се връзват.

Холанд се замисли още малко и накрая попита:

— Какви са доказателствата ти за неговата кражба?

Сега беше ред на Фин да прояви колебание.

— Престън, не искам да те забърквам в тази работа! И без това вече направи прекалено много за мен, затова не желая да излагам живота ти на ненужен риск! Просто се налага да ми повярваш. Ако ме измъкнеш оттук, ще докажа и на теб, и на полицията, че съм прав!

Холанд си погледна ръчния часовник:

— Проблемът е, че сега е десет часа сутринта и е събота. Иначе надали ще имаме проблеми да убедим който и да е съдия, че обискът в апартамента ти е бил незаконен, в резултат на което трябва да бъдеш освободен. Единственият проблем е, че до понеделник съдилищата са затворени!