Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Не става въпрос за онази нощ, когато си ударил проститутката. Барманът те помни от нощта, когато е била убита Натали!

Фин пребледня като платно.

— Но аз не съм ходил там! Барманът лъже! Очевидно му е платено да го направи!

Фин имаше чувството, че пропада в дълбока и мрачна яма.

— Никой не му е плащал, за да идва при нас, Фин! — поклати глава лейтенант Флеърти. — Всичко свърши!

— Нищо подобно! Не е свършило! Точно обратното — всичко е тотално объркано! И на онзи ще му се размине!

— На кого ще му се размине? Кой е този човек, който според теб толкова държи да те натопи? Кажи ми! Обясни ми човешки!

— Този човек е Антонио Макгуайър! Именно той дърпа конците на цялата тази каша!

— Кой е той?

— Президентът на „Хюрън Сикюрити“. Голям приятел е с губернатора и смятам, че има връзки и с мафията!

— Но какви ги дрънкаш, за бога?! Май си започнал да фантазираш!

— Години наред тази компания си присвоява държавни субсидии и Натали сигурно е открила измамата. Точно затова е била убита!

— Предполагам, че можеш да го докажеш, нали?

— Да, мога. Разполагам с документи, които доказват, че компанията краде от държавата. Точно преди да бъде убита, Натали ги е разкрила.

— Не мога да ти повярвам просто така, Фин — поклати глава Флеърти. — Трябват ми доказателства.

— Бостик!

— Бостик ли?

— Да, Питър Бостик! Живее в Китайския квартал. Трябва да го намерите. Той ще ви го обясни така, че да повярвате!

— Питър Бостик ли каза? Бившият полицай?

— Същият. Точно затова смятам, че на него ще му повярвате! Единственото, за което моля, е да поговорите с него!

— Ще бъде малко трудничко. Снощи Питър Бостик е бил убит. — Поколеба се, когато забеляза искрения ужас в очите му. — Прилича на обикновен обир. Днес цялото управление само за това говори.

Фин усети, че мракът около него се сгъстява все повече и повече. Опасяваше се, че съвсем скоро няма да може нито да вижда, нито да чува — водовъртежът, в който беше попаднал, се въртеше все по-силно и по-силно.

— Трябва да се махна оттук! — прошепна той, но по-скоро на себе си, отколкото на лейтенанта.

— Никъде няма да ходиш! Кажи ми сега какво общо има Бостик с всичко това?

— Трябва да се махна оттук! — повтори той. Изправи се и с неуверена крачка се насочи към вратата. Флеърти веднага стана и го сграбчи за раменете.

— Фин, кажи нещо! Обясни ми! Какво става?

Този път като че ли я чу, но все още не бе в състояние да се концентрира върху думите й.

— Трябва да се махна оттук! — изкрещя. — Не разбираш ли?!

— Не, не разбирам! — извика на свой ред тя и го блъсна към стената. Главата му изкънтя. — Кажи ми за какво е всичко това? Какво общо има Питър Бостик с тази история?

Той се опита да се измъкне от хватката й, но беше толкова замаян, че усети как и последните му сили го напускат. Колкото по-ясна ставаше картината, в толкова по-гъст мрак потъваше той.

— Не! Пусни ме да си вървя!

— Няма да те пусна! Кажи ми какво е станало! — изрева в отговор тя.

Точно в този момент вратата се отвори с трясък.

— Достатъчно, лейтенант! — изгърмя твърд глас, изпълнен с възмущение.

Фин и Флеърти се извърнаха едновременно.

На прага стояха капитан Уийдъл и Престън Холанд.

— Капитан Уийдъл, държа да изкажа крайното си неудовлетворение от начина, по който вашите служители се отнасят към моя клиент! Правосъдната ни система отдавна забрави дните на гумените маркучи, така че двамата с клиента ми ще обсъдим съвсем сериозно вероятността да подадем жалба срещу полицейското управление като цяло, и в частност — срещу лейтенант Флеърти!

— Вие пък какво правите тук?! — извика Флеърти, все още в шок от внезапното нахлуване.

— Този човек е мой клиент, лейтенант. А сега ще помоля и двама ви да ни оставите насаме!

— Ще изляза оттук тогава, когато аз преценя!

— Или ще напуснете веднага, или до няколко часа ще ви отнема полицейската значка! — не й остана длъжен Престън. — И без това вече сте я загазили здравата заради незаконния обиск в апартамента на моя клиент, който сте провели! На ваше място веднага бих се изпарил оттук, госпожице!

— Незаконен обиск ли?! Та той сам ме покани!

— Доколкото схванах от доклада ви, той ви е поканил в апартамента си, за да го изчакате и да стоите навън. Не ви е дал разрешение да претърсвате жилището му, а още по-малко — гардероба! Освен това става ясно, че не сте разполагали със заповед за претърсване! А това е едно от най-драстичните нарушения на Четвъртата поправка в най-новата история на Бостънското полицейско управление! Гарантирам ви, че всеки съд автоматично ще отхвърли всичко, което уж сте „намерили“ при незаконното си претърсване!