Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Фин направи продължителна пауза, докато събере кураж да отговори:

— Арестуван съм.

— Арестуван ли?! — изгърмя в другия край на линията. — Господи боже мой! И за какво?

— Ами, както вече казах, тук има някакво объркване и… очевидно си мислят, че аз имам нещо общо със смъртта на Натали. — След като изрече тези думи, той задържа дъха си в очакване на отсрещната реакция.

— Глупости! — отсече веднага по-възрастният адвокат.

Увереността в гласа на Престън му даде нова надежда.

— Да, знам, звучи крайно нелогично, но ето че те дори ме заключиха в килия! — Подпря глава на ръцете си и добави тихо: — Престън, безкрайно съжалявам, че те въвличам във всичко това, но просто няма на кого другиго да се обадя!

Този път вече не съумя да прикрие отчаянието си.

Гласът от другата страна прозвуча бързо и без всякакво колебание:

— Фин, сега искам да се успокоиш и въобще да не се притесняваш за станалото! Ти си бъдещето на нашата фирма и щом си станал обект на някакви абсурдни обвинения, ние не можем да направим нищо друго, освен да те защитим! Ще те представляваме, разбира се! — Кратка пауза, а после: — Всъщност, аз самият ще те представлявам! Всеки, който те познава, може да свидетелства колко нелепо е всичко това, в което са те забъркали!

Фин усети как от гърдите му се смъква огромен товар — за първи път, откакто Флеърти го бе оковала с белезниците, усети, че отново може да си поеме спокойно дъх.

— Фин — продължи Престън, — сега се обличам и пристигам при теб колкото ми е възможно по-скоро! Не казвай нищо, докато аз не се появя! Ще оправим тази работа, бъди сигурен!

Само след няколко секунди се появи сержант Козловски и просъска презрително:

— Е, свърза ли се с твоя адвокат?

— Да. Ще бъде тук след не повече от час.

Сержантът се облегна на стената в поза, която по негово мнение внушаваше небрежност, и заяви:

— Е, нищо не те бърка междувременно да си поговорим.

Фин се засмя така, че се закашля.

— И защо, според вас, ще искам да го правя?

— Кой знае? — сви рамене Козловски. — Може пък да успеем да постигнем споразумение!

— Какво точно „споразумение“ имате предвид?

Козловски погледна към тавана, сякаш обмисляше възможностите. После отбеляза:

— Може да се опитаме да ти намалим присъдата. Ако си убил момичето от страст. Но първо трябва да поговориш с нас.

— Вижте какво, детектив — въздъхна Фин. — Може би нямам нищо против да поговоря по този въпрос, но не с вас.

— Обиждаш ме!

— Нищо лично. Просто не съм убеден, че сте готов да отстоявате моите интереси.

— Добре де, тогава с кого?

— С лейтенант Флеърти.

— Ако си мислиш, че тя ще ти предложи по-добра сделка, лъжеш се!

— Ще рискувам.

Козловски сведе глава и се замисли, вероятно питайки се дали да не опита още веднъж. Но накрая се отказа и отсече:

— Ще видя дали е тук.

Флеърти пристъпи неохотно в стаята за разпити. Затвори вратата зад себе си и се обърна към Фин. Двамата се гледаха изпитателно в продължение на няколко секунди, след което тя въздъхна, приближи се до масата и седна.

— Нямаше ли да е по-лесно, ако се бе разбрал с детектив Козловски?

— В тази работа за мен няма нищо лесно — отговори Фин. — А точно в този момент въобще не ми пука дали улеснявам нещата за някого или не. В крайна сметка моят живот е заложен на карта!

— Трябваше да помислиш по този въпрос, преди да убиеш Натали Колдуел!

— Това е една от причините, поради които исках да поговоря с теб. — Пое си дълбоко дъх, погледна я право в очите и отсече: — Не съм го направил аз!

— О, позакъснял си с признанието! — махна с ръка тя.

— Наясно съм как изглежда отстрани, но ти гарантирам, че някой ме е натопил!

— И как да ти вярвам? — Много й се искаше да му повярва, но от снощи насам доказателствата срещу него не спираха да се трупат, така че й се налагаше да потисне личните си чувства.

— Помисли малко! Ако действително съм я убил аз, защо ще оставям всички тези неща в апартамента си?! За толкова ли глупав ме вземаш?! Въпросните улики са подхвърлени от някой, който се опитва да ме натопи, и мисля, че знам кой е този човек!

— Никой не се опитва да те натопи, Фин! Ти си виновен и точка! Не става въпрос само за уликите, които открихме в апартамента ти! Тази сутрин при нас се яви един от барманите в клуб „Кис“ и заяви, че те помни!

Фин я изгледа объркано:

— Казах ти вече, че отидох там, защото исках да си спомня за Натали! Отдавна ти го обясних!