Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Не мога да чакам толкова дълго! — простена Фин. — Макгуайър се опитва да прехвърли цялата вина върху мен. И както забелязваш, до момента се справя перфектно. Няма съмнение, че той разполага с огромна власт. И като гледам какви са методите му на действие, убеден съм, че ако се върна в затвора, веднага ще изпрати някой, който да ме убие, така че никога да не стигна пред съдията!

Престън Холанд разтърка слепоочията си и изрече:

— Е, може би има един начин. Имам няколко приятели, които са съдии във Върховния съд. Ако някой от тях обяви извънредно заседание — още днес, и то само за нашия случай, ще бъдат принудени да приведат в действие заповедта му за твоето освобождение незабавно!

— Смяташ ли, че някой ще го направи?

— Да, смятам. Двама от тях ми дължат услуги. Може би ще е най-добре да се свържа с Харви Уайтхед. Навремето изиграх огромна роля за назначаването му на съдийската скамейка.

Към четири следобед Фин беше освободен!

Въпросът обаче бе къде точно да отиде.

Първо се налагаше да се сбогува с Престън.

Убийството на Бостик му показа, че се намира в сериозна опасност, която грози и хората около него. Нямаше право да излага шефа си на подобен риск, особено след всичко, което той стори за него.

Холанд изобщо не искаше да го слуша. Предложи да го откара до офиса и въобще да му помогне с всичко, което му е по силите. Но Фин отказа, като го увери, че сам ще се погрижи за себе си. Поиска му само още една услуга.

— Не съм много сигурен, че този уикенд ще успея да се заема със споразумението по делото „Танъри“ — изрече засрамено той.

— О, я не се тревожи! — махна с ръка Престън. — Има достатъчно хора, които могат да го свършат.

Взеха си довиждане и Престън замина с колата си.

Губернатор Кларк стоеше край гигантския прозорец на огромния си офис и наблюдаваше залеза на слънцето.

— Пак ли е на свобода? — попита.

— Пак — отговори Уендил.

— Притеснявам се какво ли е казал на Флеърти.

— Съмнявам се, че тя ще му повярва, освен ако не разполага с категорични доказателства.

Кларк се обърна и изгледа началника на канцеларията си. Въздъхна, давайки си сметка, че е крайно време да сложат точка на този проблем.

— Ами ако все пак се сдобие с тях и се докопа до Флеърти?

— Няма как да стане — поклати глава Уендил. — Само да мръдне и нашите приятели ще го пипнат!

— Тази работа не ми харесва! — подчерта губернаторът.

— На мен също — съгласи се Уендил. — Но се налага да разберем какво е открил и на кого е казал. Няма друг начин!

Губернаторът му обърна гръб и се загледа през прозореца. Запита се какво ли е отново да се превърнеш в обикновен гражданин. Изобщо не можеше да си го представи. И в този момент разбра, че в никакъв случай не може да позволи да се стигне дотам.

— Окей, прави каквото знаеш! — отсече той, без да се обръща.

Въпреки че беше събота Рич Лоринг не си беше у дома. Флеърти и Козловски се запътиха към федералния съд, където се намираше офисът му. Появата им никак не го зарадва.

— Лейтенант! — изгледа я студено той. — Съжалявам, но днес съм зает, а и не обичам да ме притесняват, особено през уикендите!

— Вероятно си го заслужавам — съгласи се Флеърти.

— Напълно сте права. А сега, ако ме извините? — И посочи учтиво вратата.

— Вижте какво, наистина съжалявам за последната ни среща! Но сега се налага…

— Извинението ви се приема, но ще дойдете друг път, в официално работно време.

И той отново посочи вратата, вече по-настойчиво, подсказвайки на полицаите, че е крайно време да му се махат от главата. Флеърти погледна към Козловски.

— Хайде, лейтенант! — отсече той, като не откъсваше очи от Лоринг. — Казах ти, че той няма да прояви интерес към нашите теории за Макгуайър!

— Какво казахте? — налапа веднага въдицата прокурорът.

— Антонио Макгуайър — повтори Козловски. — Същият тип, когото от години се опитвате да хванете. Вярваме, че той е замесен в убийството на Натали Колдуел, но вероятно копелето ще се измъкне и този път. Но както казахте, ще си запишем среща с вас за следващата седмица, когато ще обсъдим на спокойствие как пак сме се провалили.

— Чакайте! — извика Лоринг. Вече бе излязъл от удобния си стол и стоеше прав пред бюрото си. — Как точно е замесен във всичко това Макгуайър?

— На този етап това е само една наша теория — отговори Флеърти, — но знаем, че точно преди да бъде убита, Натали Колдуел е работила като защитник на „Хюрън Сикюрити“. Може би е била убита, защото случайно е попаднала на информация, която не е трябвало да научава.