Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— И какво ви кара да мислите така?

— Засега нямаме право да ви предоставяме тази информация — поклати глава Флеърти.

Лоринг се загледа в нея, преценявайки възможностите си. Накрая отсече:

— Жалко! За момент си помислих, че сме от един отбор! Трябва да потърсите помощ от някой друг, който познава Макгуайър така добре, както го познавам аз!

Двамата детективи се спогледаха. Лоринг не им бе останал длъжен и сега всички се намираха в задънена улица. Полицаите наистина не желаеха да споделят подробности около разследването, но ако държаха да се ориентират за ролята на Макгуайър в убийството на Натали Колдуел, се нуждаеха от помощта на Лоринг. След още няколко секунди двамата кимнаха едновременно и Флеърти изрече:

— Така твърди Скот Фин.

— Аха, Фин — кимна замислено Лоринг. — Това е същият онзи адвокат, който пое делото „Хюрън“ след смъртта на Натали, нали? — Беше повече от очевидно, че той знае много повече, отколкото детективите биха допуснали.

Флеърти продължи:

— На този етап обаче той е и нашият основен заподозрян. Откъде знаете толкова много за него?

— От известно време го държим под око заради връзките му с „Хюрън“ и Тони Макгуайър. Освен това напоследък името му твърде често се споменава от определени индивиди с доказани връзки в организираната престъпност.

— Замисли се и добави: — Но от друга страна, щом е вашият главен заподозрян, нищо чудно така да се опитва да отклони вниманието от себе си!

— Точно това ни притеснява най-много — призна и Флеърти. — Каква е връзката на Фин с организираната престъпност?

— И ние се опитваме да разберем — отговори прокурорът.

— Единственото, което засега ни е известно, е, че определени хора задават твърде много въпроси за него. Господин Фин подсказал ли ви е какво е онова, което Натали е открила и което може би е довело до ненавременната й смърт?

— По този въпрос не беше особено изчерпателен — отговори лейтенантът. — Каза само, че „Хюрън“ краде от държавата, при това отдавна.

— Така ли? — повдигна вежди прокурорът. — Разполага ли с доказателства?

— Каза, че имал документи. Когато му заявих, че някой трябва да потвърди думите му, той ме насочи към един частен детектив. За съжаление обаче снощи той е бил убит. Когато съобщих това на Фин, ми се стори искрено шокиран. А името на детектива е Бостик — наш бивш колега.

Тук Лоринг вече не успя да скрие вълнението си.

— Имате ли представа кой е убил господин Бостик? — попита той.

— Говорих с детектива, който отговаря за разследването. Засега нямали нищо конкретно. И затова са решили да го третират като случаен обир, завършил с убийство.

— Забележително съвпадение, не мислите ли?

— Така е. И не е единственото. Но засега не разполагаме с друга информация, която да промени насоката на разследването.

След тези думи Флеърти погледна към Козловски, който до този момент бе запазил пълно мълчание. Запита се дали не каза твърде много. В стаята настъпи мълчание. Лоринг крачеше напред-назад зад бюрото си, обмисляше нещо и изобщо не обръщаше внимание на двамата полицаи. Накрая лейтенантът не издържа:

— Вижте, запознахме ви с всичко, което знаем, така че е крайно време и вие да ни дадете нещо! Какво знаете за Макгуайър? Кой е той? И наистина ли е замесен във всичко това?

Лоринг се закова на място, обърна се към нея и отговори:

— О, да! Много е възможно! Даже бих казал, че е твърде вероятно!

— И кое ви кара да мислите така?

— Този човек е изключително лош.

— И преди сме си имали работа с лоши хора — обади се най-сетне Козловски, очевидно вбесен от покровителствения тон на Лоринг.

— С цялото ми уважение, детектив, но ви гарантирам, че с човек като Макгуайър никога не сте си имали работа!

— И кое го прави толкова различен?

— Няколко неща. Първо, той има брилянтен ум. Повечето членове на организираната престъпност не са нищо повече от обикновени улични мошеници, зад чиито гърбове стоят неколцина юначаги. При Макгуайър нещата не стоят така. Плановете му винаги са изключително добре обмислени. Толкова добре, че досега не сме успели да го пипнем за нищичко! За съжаление обаче има и няколко сериозни недостатъка на характера.

— Какви например?

— Любов към насилието и тотална липса на съвест. Израснал е в общинските жилища в Самървил, а баща му се е радвал на доста висока позиция в бандата „Уинтър Хил“. Бил е истински садист и е работел като бияч. Нашите данни сочат, че човекът е обичал много своята работа — и че я е пренасял и вкъщи.