Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Малтретирал е децата си? — обади се Флеърти.

— Меко казано. Разполагаме с медицинските картони от началото на шестдесетте, когато Антонио Макгуайър е бил хлапе. Отбивал се е в спешното почти всяка седмица. Счупени кости, разкъсни рани, изгаряния, които твърде често носели формата на угарки от цигари, белези от бой с колан… Бащата очевидно е искал да го направи по-корав. Справил се е между другото. Когато навършва шестнадесет, Макгуайър се изнася от къщата на баща си. Само седмица по-късно полицията открива стария, обесен на перилата на стълбата.

— Май не става въпрос за самоубийство, нали?

— Малко вероятно. Повече от двадесет счупени кости в различни части по тялото му, при това — преди да умре. В устата му е бил натикан парцал, за да се задуши. Ходилата му са били горени с факла, а ръцете му въобще не приличали на човешки.

— И намерили ли са извършителя?

— Имало слухове за отмъщение на клон на Коза Ностра от Северния квартал, но някак си не се връзвало. Било повече от очевидно, че деянието е извършено от изключително разгневен човек и че раните са лични. Постепенно започнало да се говори, че Антонио най-сетне е отмъстил на своя старец. Веднага след това той се издига изключително бързо в йерархията на бандата „Уинтър Хил“, а по-късно става и капитан под ръководството на Уайти Бългър. Накрая игрите на дребно му писват и се заема с по-големи — с източване на правителствени субсидии и бизнес измами… От петнадесет години се опитвам да заловя това копеле, но е доста хлъзгаво и вечно ми се измъква!

— Значи е напълно възможно Фин да говори истината, така ли?

— Ако господин Фин наистина притежава документи срещу Макгуайър, то те могат да се превърнат в най-големия ми пробив за делото, което вече шест години се опитвам да повдигна и все не успявам. Едно е сигурно, ако у Макгуайър се зароди дори и най-дребното съмнение, че Фин притежава уличаващи го доказателства и държи да ги сподели с нас, бъдете сигурни, че вашият човек няма да изкара и ден на улицата!

Флеърти и Козловски се спогледаха и тя отсече:

— Трябва да го намерим! Веднага!

Фин затвори тихо чекмеджето на бюрото си и прибра сгънатите листи във вътрешния си джоб. Лесно влезе в офиса. Засега никой от фирмата — с изключение на Престън — не знаеше за ареста му, а и в събота вечер кабинетите обикновено бяха празни.

Освен това бе убеден, че обиколният му маршрут го е спасил от всякакви опашки. Преди да пристигне в сградата, бе помолил таксиметровия шофьор да го остави на няколко преки оттук. Всичко беше чисто.

Тази вечер Бостън се къпеше в пищно великолепие. Лятото неохотно отстъпваше владенията си на есента. С настъпването на септември слънцето вече не изгаряше така безмилостно жителите на града и обичайните тълпи туристи по Куинси Маркет.

Фин се приближи до прозореца и се загледа към пристанището. Обичаше тази гледка. Но вече не беше особено сигурен, че утре отново ще може да се радва на панорамата. Знаеше, че ако клиентът им се окаже въвлечен в корупционна схема за източване на пари от държавата, фирмата им ще пострада изключително сериозно от скандала — особено ако доказателствата, свидетелстващи за вината му, се осигурят от един от адвокатите, защитаващи „Хюрън“. Няма начин съдружниците да не потърсят изкупителна жертва, а при създалите се обстоятелства най-вероятно ще бъде точно той.

Щом излезе на улицата, Фин се запъти право към полицейския участък, който се намираше само на пет преки от фирмата. Ако Флеърти не е там, ще я изчака. Не можеше да се прибере у дома си, защото се страхуваше, че ще го открият. По същата причина не желаеше да се задържа на улицата по-дълго, отколкото е необходимо.

Докато вървеше, обмисляше какво точно ще й каже. Сигурно тя ще се отнесе скептично към версията му, но Фин бе уверен, че ще успее да я убеди. Защото разполагаше с необходимите доказателства.

Когато дочу зад себе си спирачките на микробуса, вече бе прекалено късно. Двама мъже се нахвърлиха върху него, без да му оставят никаква възможност за реакция. Единият от тях държеше в ръката си черна палка със стоманени зъбци в единия край. Фин забеляза проблясващата електрическа искра между тези зъбци само секунда, преди палката да потъне в плътта му.

— Неее! — опита се да изкрещи, ала електрическият поток ограби защитните сили на тялото му.

И докато електричеството пълзеше по ръцете и раменете му, Фин имаше чувството, че някой го е завил като крушка във фасунгата и е забравил да го изключи. Подбели очи, а последното, което съзнанието му регистрира, бе миризмата на изгоряла плът. Тялото му се отпусна безжизнено в ръцете на двамата нападатели, които го хвърлиха светкавично в микробуса, затвориха вратата и отпрашиха.