Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Входът към апартамента му се намираше на малка уличка, перпендикулярна на Атлантик авеню. Тръгна по скърцащите дървени стъпала, които водеха към вратата на апартамента му — останки от дните, когато сградата беше пълна с наематели и когато всяко от апартаментчетата приютяваше по няколко семейства азиатски имигранти.

Когато стъпи на площадката пред жилището си и започна да рови за ключовете си, долови зад себе си някакво проскърцване. Сигурно щеше да се обърне и да погледне зад себе си, но не му остана време. В тила си усети хладната стомана на заглушител и преди да осъзнае какво става, чу приглушения звук на излизащия от цевта куршум.

Убиецът застана над безжизнено отпуснатото тяло на Питър Бостик, вдигна ръка и изстреля втори куршум в главата му.

За всеки случай.

Когато Флеърти пристигна в апартамента на Фин, той все още не се бе прибрал. Тя измъкна резервния ключ от тайника и влезе.

Приседна на дивана в дневната, като си каза, че докато е закотвена на едно място, няма да се изкушава да души наоколо — нещо, което вече й се бе превърнало в навик. След няколко минути обаче тишината в апартамента събуди присъщото й любопитство и тя почувства необходимост да стане и да се поразходи наоколо.

Мебелировката беше твърде оскъдна. Коженият диван беше съвременен модел, с изчистени линии, които сякаш се преливаха в стъклото на масичката пред него. От едната му страна бе поставен удобен, широк фотьойл със скъпа тапицерия, а ъгълът между него и диванът бе зает от по-малка масичка.

Стените бяха почти голи. Тук-там се виждаха няколко модерни живописни копия, поставени точно там, където липсата им би създала усещане за празнота. Цветовете им бяха ярки и наситени, пасващи перфектно на килимите и стените — толкова добре, сякаш с подбора им се бе занимавал професионален декоратор.

Насочи се към кухнята, палейки всички лампи по пътя си. Когато пристъпи прага, яркостта на помещението я заслепи. Всичко беше в снежнобяло: стените, пода, плотовете, уредите — и отразяваше светлината толкова силно, че чак очите я заболяха. Кухнята й напомни за стерилната атмосфера в подземието на Джон Таунсенд и тя едва се въздържа да не побегне. Но си наложи да остане и реши да провери какво има в хладилника. Отвори вратата му с необяснимо, неприятно предчувствие.

Беше почти празен. По стелажите стояха няколко самотни шишета с подправки. На единия от рафтовете се виждаха няколко кутийки диетична кока-кола и няколко бутилки бира, а на друг — кутия с наполовина изядена пица.

Да, Фин очевидно не си падаше много по готвенето.

Затвори вратата и се закова на място. Обмисляше дали да не се върне в дневната и спокойно да изчака появата му. Знаеше, че точно така и трябва да направи. Но искаше и да научи нещо повече за него. Колкото и да се опитваше да отрича, тя имаше чувства към този мъж и държеше да разбере какво е онова, което бе привлякло вниманието й толкова силно.

Когато стигна до вратата на спалнята, спря. Запали лампата и се закова на прага, колебливо оглеждайки помещението. Точно както и в дневната, обзавеждането беше оскъдно. До стената в другия край бе поставена огромна спалня, на нощното шкафче се виждаше месингова настолна лампа и старовремски будилник. В долния край, до неголям скрин, беше подпряна стара китара.

Това ли е всичко? Само толкова ли можеше да й разкаже за себе си мъжът, който бе докоснал сърцето й? Не може да няма още нещо! Нещо липсваше — нещо, което й убягваше.

И тогава се сети кое е това нещо. Снимки!

В целия апартамент нямаше нито една снимка. Нито снимка с приятели от някое парти, нито спомен от някое пътешествие, закрепен на вратата на хладилника, нито един образ, който би подсказал нещо за миналото на Фин.

Ако трябваше да бъде честна, предвид наученото за него от досиетата му тя изобщо не се изненада. Израснал без родители и подхвърлян от едно приемно семейство на друго, с междинни спирки в сиропиталището, Фин вероятно е разбрал, че инвестицията на емоции в други хора рядко дарява човек с добра възвръщаемост.

Насочи се към гардероба и го отвори. Оказа се по-скоро гардеробна. Запали лампата и огледа вътрешността. Пред нея, подредени в изряден ред, висяха костюмите му. Отдавна бе разбрала, че той обича дрехите си — няколкото й срещи с него й бяха подсказали поне това. Облеклото му бе безупречно, по последната бизнес мода.

Тя се огледа още веднъж и този път вниманието й бе привлечено от нещо друго. Намираше се на рафта над ризите. От позицията си виждаше само ъгълчето на сребърна рамка за снимка, обърната с лицето надолу. Изправи се на пръсти и я взе. Очите на Натали Колдуел проблясваха като живи от центъра на снимката. Вече разбираше какво толкова е привлякло Фин към Натали Колдуел. Не само безспорната красота — имаше и нещо повече.