Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

От този дълъг престой пред компютърния монитор нервите и на двамата бяха опънати до краен предел. Но важното бе, че изпълниха задачата, за която бяха дошли — пуснаха имената на охранителите, работещи в „Хюрън“, през всички възможни бази данни на страната. Общият брой на служителите надвишаваше хиляда и проверката им се оказа бавна и досадна, но все пак я направиха — един по един, прецизно разследвайки миналото на всеки. И сега бе настъпил моментът да обобщят колко от имената са фиктивни.

— Сто и седем! — обяви Бостик след кратко изчисление.

Фин подсвирна.

— Поне така сочат нашите проучвания — изтъкна Бостик. — Търсачките, които използвахме, не са перфектни, макар че базата данни от социалното осигуряване е доста добра. Бих казал, че взети заедно, тези инструменти ни дават минимум деветдесет и девет процента успех в намирането на конкретни лица.

— Следователно, както и да го погледнем, пак остават най-малко сто охранители, които не съществуват. Служители, на които „Хюрън“ плаща заплати и различни бонуси.

— Смятам, че си напълно прав — кимна частният детектив.

— Хиляди дяволи! — подсвирна отново Фин. — Информацията е доста опасна, не мислиш ли?

— Меко казано — кимна бавно Бостик. — Но от друга страна нещо не ми се връзва. Надали са им необходими сто фалшиви самоличности, за да улеснят провеждането на терористичен акт!

— Напълно си прав. И точно затова не смятам, че става въпрос за тероризъм. Става въпрос за пари! Тези самоличност не са просто фалшиви — според мен въпросните хора изобщо не съществуват!

— Но защо?! — изуми се Бостик.

— Началната заплата за охранител от Агенцията за транспорта безопасност на Масачузетс е петдесет хиляди долара. Умножи го по сто и ще получиш пет милиона долара! Смятам, че тук става въпрос за измама с правителствени субсидии! Очевидно е, че някой прибира тези пари в собствения си джоб. Нали самият ти спомена, че „Хюрън“ има връзки със сенчестия бизнес?

— Ако бъдем по-точни — с мафията!

— Връзва се! Подобна измама с правителствени субсидии е точно в ресора на мафията и нейните съюзници!

— Как е възможно да си въобразят, че ще им се размине, а? Не са ли били наясно, че някой ще ги надуши?

— Очевидно през последните две години никой не го е направил — изтъкна Фин. — И ако не беше Взривът на годишнината, надали някой щеше да им обърне внимание! Мафията упражнява достатъчно силен контрол над профсъюзите, за да им запуши устата, а ако разполагат и със свой човек в управлението, кой ще им се опре?!

— Наистина ли вярваш, че са успели да вербуват някой от висшите политически кръгове?

Фин се сети, че Антонио Макгуайър и губернатор Уилям Кларк са близки приятели, което само по себе си беше твърде странно. Може би точно това тук го обясняваше. Но засега все още не беше готов да сподели заключението си с Бостик. Затова единственото, което каза, бе:

— Мисля, че е напълно възможно.

— Просто не мога да повярвам, че ние сме първите, които са надушили тази грандиозна измама!

„Не сме!“ — помисли си с тъга Фин. Сигурно Натали веднага е надушила какво става. И вероятно се е изправила срещу Макгуайър или Кларк, за да ги обвини, в резултат на което си е изпросила смъртта. Сега, когато и той знаеше истината, и неговият живот вече бе в опасност.

Сигурно и Бостик си мислеше същото, защото се извърна към Фин и отсече:

— Вече със сигурност не ме брой!

— Разбирам те! — кимна адвокатът. — Ако нещата тръгнат към някаква развръзка, изобщо няма да намесвам името ти! Много ти благодаря за всичко!

— Няма проблеми! — тупна го приятелски по гърба Бостик. — А ако все пак решиш да тръгнеш по тази следа, ти също внимавай! Докато бях в полицията, прекарах доста време на улицата, така че отлично знам как действат тези хора. Но не съм особено убеден, че изтънчен адвокат като теб знае как да се справи.

— Хей, не си ме виждал преди двадесет години! Повярвай ми, отлично знам срещу какви хора се изправям!

Внимателно и много тихо. Така я бе посъветвал Козловски. Да де, но е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Двамата със сержанта стигнаха до извода, че Кларк и Лоринг се очертават като най-вероятните заподозрени. И тъй като Козловски имаше връзки в бостънския офис на ФБР и в Министерството на правосъдието, решиха, че той ще проучва прокурор Лоринг. Флеърти се зае с губернатор Кларк.

Започна от интернет — оттам, откъдето тръгваха повечето съвременни детективи. Не можеше да се оплаче от недостиг на информация за деветдесет и петия губернатор на Масачузетс — проблемът по-скоро бе как да отсее най-главното.