Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— И какво означава всичко това?

— Виждам, че наистина не разбираш. Обходих всички възможни места, които знам, и честно да ти кажа, не съм особено убеден, че имам желание да продължавам по-нататък. Имаш ли изобщо представа колко е трудно да измислиш нова самоличност и да ти се размине? Реших да не включвам това разследване в счетоводните си книги, така че няма да ти взема и цент, но държа да подчертая, че си измивам ръцете от всичко. Стига да ти е все едно, разбира се.

— Но защо?!

Бостик се втренчи във Фин, давайки си сметка, че младият адвокат все още не може да подреди парченцата. После обясни:

— Компанията „Хюрън Сикюрити“, която вие представлявате и която е наела тези тук момчета, е една от най-големите в Масачузетс. Тя е и една от най-трудно предоставящите достъп до своята информация. Собствеността е частна и никой не разкрива нищо пред никого, с изключение на официалните данни, които са длъжни да предоставят на държавата. Но аз все пак проверих някои неща с помощта на едни хора, които познавам. И от проверката стана ясно, че „Хюрън“ има връзки със сенчестия бизнес. Честно да ти кажа, въобще не ми се ще шефовете й да разбират, че съм душил около тях.

— Кое те притеснява?

— Хей! — извика Бостик, вече започнал да губи търпение. — Аз не знам абсолютно нищо, разбра ли?! Знам само, че тази компания наема хора, използвайки фалшиви самоличности, които след Взрива на годишнината най-неочаквано се изпаряват! Тези момчета са имали достъп до железопътното депо, където предишната нощ са били поставени експлозивите за терористичния акт. Та кой знае? Може пък да са имали основателни причини да изчезнат! Но пък не съм особено сигурен, че държа да разбера причината. Между другото, какво те накара да се фокусираш върху тях?

Фин се поколеба. Не беше очаквал подобно усложнение, а и не му се щеше да въвежда външни лица в делото „Танъри“. Накрая отговори:

— Нищо особено. Просто няколко потенциални свидетели, които не успяхме да открием.

— Е, може пък да има съвсем основателна причина да не ги откриете! Може би са имали нещо общо с терористичния акт!

— Не ми звучи логично — поклати глава адвокатът. — От къде на къде „Хюрън“ ще защитават подобни хора, ако наистина са имали нещо общо с взрива?! Какъв би бил мотивът им?

— Кой да ти каже?! Може пък някои заможни араби да са подкупили „Хюрън“. Или пък да са си дали сметка, че при една нова атака охранителният бизнес ще хвръкне във въздуха! Или пък са разбрали за измамата едва след това и толкова са се ядосали, че са помогнали на нашите момчета да изчезнат завинаги! — При тези думи Бостик прокара многозначително пръст през гърлото си. — Виж какво, Фин, причината няма никакво значение! Единственото, което има значение, е, че ситуацията е твърде опасна за мен! Отказвам се!

— Но аз продължавам да не те разбирам! — възкликна Фин. — Все трябва да има нещо, което пропускаме! Единственото, което искам от теб, е да пуснеш още няколко от имената на охранителите от списъците на „Хюрън“ в онези твои бази данни, за да провериш дали няма и други подобни фантоми!

— И защо?

— Наистина не знам, но нещо ми подсказва, че тук има нещо гнило! Просто ми се ще да разбера дали тези тримата тук са единични случаи или съществува някакъв постоянен модел. Едновременно с това подобна проверка би могла да ни помогне да разберем дали „Хюрън“ има нещо общо с взрива или не. Ако не друго, поне ще спиш по-спокойно!

— Окей — съгласи се Бостик. — Но как ще се докопаме до тези списъци?

— Отиваме в офиса ми. Веднага! Ще използваме данните от компютрите ни.

— Ще отидеш на работа в подобен вид?! Честно да ти кажа, онази история с баскетбола изобщо не минава!

Наистина не му се искаше колегите му да го видят в подобен вид, но се нуждаеше от някои отговори, при това бързо, а единственият начин да ги получи бе като прегледа материалите, намиращи се там.

— Прав си, пред едно бивше ченге може и да не минава, но на колегите си ще успея да я пробутам — отбеляза Фин.

— Добре, но да знаеш, че след това се оттеглям от случая!

Фин бе застанал зад Питър Бостик, който седеше пред компютърния терминал в оперативната зала на „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“. Бяха изминали пет часа, откакто започнаха, и сега и двамата бяха изтощени и със зачервени очи. Бяха влезли тихо и незабележимо, а Фин бе преминал по коридорите със сведена глава, за да не забележат раните му. Извадиха късмет и успяха да влязат в залата, без никой да разбере за присъствието им тук.