Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Реших да работя у дома — отговори Фин, леко смутен. В мъжкарския свят на големите юридически фирми адвокатите се гордееха с умението си да не позволяват на такива дребни пречки като заболяване, раждане на дете или семейни празници да спъват колелата на работния процес.

— Ясно. Е, имам страхотни новини! Готов ли си да ги чуеш? Отиват на споразумение!

— Кой отива на споразумение?

— Вдовицата Танъри, разбира се! Тази сутрин ми се обади Фред Барнълк. Готови са на сделка!

— Какво говориш, за бога?! — изуми се Фин. — Изрично подчертаха, че не възнамеряват да постигат споразумение с когото и да било!

— Да, знам. Наистина беше така. Не е ли страхотно?! Господи, като си спомня разговора с Барнълк! Той почти ме умоляваше! Направо нямаше търпение да се измъкне от делото!

— И колко поискаха? — полюбопитства Фин. Спомни си, че за да получи накрая толкова, колкото щеше да вземе от федералното обезщетение, Ейми Танъри би трябвало да поиска най-малко пет милиона долара.

— Барнълк започна преговорите от десет милиона, при което аз, естествено, се разсмях. Дори не спрях, докато не свали на седем и половина милиона. На този етап вече прецених, че предложението му за споразумение е напълно сериозно. Оставих го да се поизпоти още мъничко, преди да заявя, че два и половина милиона може би ще свършат работа. И още не бях свършил изречението си, когато той падна на пет милиона! Сега ми остава само да го потвърдя с клиента ни, но както изглежда, ще се измъкнем от тази каша само за три милиона седемстотин и петдесет хиляди долара!

— Да го вземат мътните! — извика Фин. — Та след данъците и дела на Барнълк, тя ще остане с много по-малко, отколкото щеше да получи от правителството!

— Именно! — обади се Уилямс. — И което е още по-важно, това е много по-малко от застрахователната граница на „Хюрън“! Те ще се измъкнат от всичко това, без да платят нито цент!

— Ако не броим нашите такси — уточни Фин.

— Е, така си е. Правосъдието си има цена. Но смятам, че това е най-добрият начин, по който те някога са харчели парите си. Защото не само че застраховката ще покрие всичко, но и „Хюрън“ ще се измъкне без никакви подозрения за небрежност и машинации!

— Толкова ли е важно за тях?

— Ти шегуваш ли се?! Та това е най-важното! В момента „Хюрън“ се съревновава за няколко нови правителствени поръчки, при това не само в Масачузетс! И дори и най-малкото съмнение за небрежност ще ги принуди да пуснат кепенците! Никой никога няма да ги наеме!

— Следователно клиентът ни трябва да е много щастлив.

— Ти имаш истинска дарба да се изразяваш меко, Фин! — засмя се Уилямс. — Клиентът е направо на седмото небе!

Фин замълча и накрая изрече колебливо:

— Все пак е малко странно, не мислиш ли?

— Какво имаш предвид?

— Някак си не се връзва със стила на Барнълк. Така де, той обожава публичността, а това дело щеше да превърне лицето му в постоянна новина месеци наред! Освен това госпожа Танъри изглеждаше категорично против идеята за споразумение — държеше се така, сякаш жалбата й няма нищо общо с парите.

Този път мълчанието бе от другата страна на линията.

— Да, наистина изглежда странно. От друга страна, прочетох внимателно показанията, които си снел от Ейми Танъри, и мога да кажа, че направо си я разкъсал! Вероятно веднага след това те са си дали сметка, че не разполагат с никакви доводи срещу нас и че ако отнесат жалбата си за съдебно разглеждане, репутацията на съпруга й ще бъде тотално срината.

Фин обмисли тази вероятност, но веднага я отхвърли.

— Не мисля — отвърна той. — Стори ми се абсолютно отдадена на каузата си. Смятам, че проблемът е някъде другаде.

— Къде например?

— Колко добре познаваш Тони Макгуайър?

— Имаш предвид президента на „Хюрън“ ли? — попита Ник Уилямс, замисли се и отвърна: — Не чак толкова добре. Знам, че е един от най-важните клиенти на Престън и плаща сметките си навреме. Като изключим това, срещал съм го само два-три пъти и ми се стори свестен тип. Вярно е, че е прекалено взискателен, но кой ли наш клиент не е такъв?! — Отново пауза. — Фин, какви мисли ти се въртят в главата?

— Нямам представа, Ник. Просто нещо около „Хюрън“ не ми изглежда наред.

— Кое например?

Нямаше смисъл да въвлича и Ник в параноичните си заблуди, а и не разполагаше с нищо съществено, което да потвърди подозренията му.

— Нищо конкретно — отговори накрая. — Не си го слагай на сърце!

— Хей, Фин, по-ведро, бе, момче! Победата не е само на клиента ни, победата е преди всичко твоя! Дори не си и помисляй, че това дело няма да те изстреля право сред съдружниците! Престън и без друго има високо мнение за теб, а сега работата ти по случая само ще го потвърди! Бих казал, че оттук нататък бъдещето ти при нас е гарантирано!