Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Но аз не съм сторил нищо нередно! — изрева Фин. — Просто се опитвам да разбера кой е убил най-добрата ми приятелка!

— Може би трябва да оставиш тази работа на властите, Скоти!

— Не мога. Властите смятат, че съм го извършил аз! И точно в това е проблемът! Ако не открия кой я е убил, нищо чудно да се озова в затвора!

— Има и по-лоши неща! — изтъкна назидателно приятелят му.

— Слушай! — изгледа го свирепо Фин. — Никога повече няма да се върна там! Никога!

— Добре де, просто се опитвам да ти помогна, това е! — вдигна ръце Тай. Погледаха се известно време, а после по лицето му се разля тъжна усмивка и той добави: — Да имаш нещо за пушене, Скоти? Умирам за една цигара!

— В джоба ми са! — кимна Фин по посока на сакото, метнато на един от столовете в дневната. — Мисля, че и кибритът е там.

— Нямам нужда от кибрит — махна с ръка Тай, извади от джоба си малък сребрист предмет и го вдигна: — Това е втората причина да съм тук. — Щракна сребристия предмет и като по някаква магия от него изригна висок пламък. Запали цигарата си, тръсна китката си и пламъкът изчезна. — Онзи ден я открих в чекмеджето си и възнамерявах да ти я оставя. — И хвърли топлата запалка „Зипо“ към другия край на стаята.

Фин я хвана във въздуха и я вдигна пред очите си. Беше очукана и изтъркана. Надписът върху предната част беше поизбелял, но все още се четеше.

— „Редниците от улица Челси“ — прочете на глас Фин, а после вдигна очи към Макклуън.

— Вече е истинска колекционерска рядкост — отбеляза Тай.

— Така е — кимна Фин. — Имаше само пет. Моята я изгубих преди доста години.

— Да, знам. Кой знае къде Джими и Джо са оставили техните. Труповете рядко отговарят на въпроси. Що се отнася до Уили… ами, ако прекараш зад решетките толкова време, колкото е прекарал той, и твоят мозък щеше да се превърне на пихтия и да изключи окончателно всички детски спомени!

— Дааа — засмя се с горчивина Фин. — Канехме се да превземем целия Чарлстаун.

— Както и да изтрием от лицето на земята цялата банда от Уинтър Хил и да спечелим слава и признание! — добави Тай. — После смятахме да видим сметката и на жабарите от Северния квартал! Спомняш ли си защо?

— Защото: Никой не се ебава с редниците от улица „Челси“! — изрецитираха двамата в хор своя момчешки лозунг.

— Не мога да я задържа! — изрече Фин, след като спря да е смее. — Сигурно е последната.

— Напротив, точно ти ще я запазиш най-добре! Двамата с теб сме единствените, които останахме от нашата банда! Аз все още щъкам по земята, защото съм най-голямото и най-подло копеле в този шибан град. А ти се разнасяш наоколо, защото си умникът в групата и успя да се измъкнеш от калта! Що се отнася до мен, аз не мога да престана да бъда подъл. А ти? Можеш ли да престанеш да бъдеш умен?

— Какво искаш да кажеш?

— Остави онзи проблем с момичето да отмре така, както е станало и с нея самата! Остави тази грижа на властите! Защото това е най-умното нещо, което може да се направи в дадения случай.

— Кой те изпраща, Тай?

— Никой не ме изпраща, Скоти! Дойдох, за да дам на свой стар приятел приятелски съвет. Надявам се, че си достатъчно умен, за да се вслушаш в него!

— Мамка му, Тай! Мамка ти и на теб! Двамата се познаваме прекалено отдавна, за да ми излизаш с подобни номера! Кой те изпраща?

— Говоря ти съвсем сериозно, Скоти! Никой не ме изпраща! Тук съм по своя воля!

— В какво си се превърнал, за бога?!

— В същото като теб, Скоти! В оцеляващ! А за да оцелееш, каквото и да работиш, пак се налагат известни компромиси. Схващаш ли? — Фин не отговори и Тай продължи: — Хайде сега не ми се прави на много велик, става ли? Познаваме се от прекалено дълго време, за да се лъжем!

— Ами ако не съм в състояние да оставя проблема на властите?

— Какво мислиш? — обади се лейтенант Флеърти.

— Мисля, че играта загрубява — отговори сержант Козловски. — Губернатор Кларк наистина ли те заплаши?

— Е, не направо, но няма никакво съмнение, че той държи да прекратим разследването. Ако продължим, за него това ще бъде знак, че излизаме в открит двубой.

Козловски и Флеърти се бяха настанили един срещу друг в едно от сепаретата на бар „О’Мали“, разположен в ничията земя между центъра, Бийкън Хил и Северния квартал. По принцип местенцето беше полицейско свърталище, с изключение на вечерите, когато играеха родните отбори „Бруинс“ и „Селтикс“. Тогава се превръщаше в развълнувано пиянско море, носталгично припяващо ирландски мотиви. В подобни вечери ченгетата предпочитаха да не се вясват насам — не им се занимаваше с мелето, което обикновено следваше. Но сега беше едва краят на август и в отсрещната зала „Флийт Сентър“ нищо особено не се случваше.