Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Виж ти! — изрече тихо той. — Е, през моята администрация са минали стотици комитети, в които не вземам почти никакво участие, въпреки че сигурно съм се ръкувал с всички техни членове. Но истината е, че не помня почти никого от тях! Все пак ще помоля секретарката си да провери архивите и да види дали името на госпожица Колдуел фигурира някъде. Във всеки случай аз нямам спомен да съм се запознавал с нея.

Версията му беше крайно неубедителна и той го знаеше. Знаеше също така, че и тя го знае. Двамата се обърнаха към панорамата, откриваща се през прозорците на огромния офис, и потънаха в мълчание.

Първа се обади Флеърти:

— Е, ще ми помогнете много, ако наистина помолите секретарката си да направи тази справка!

— Разбира се — обади се Кларк. — Ще се разпоредя да ви изпратят справката до края на деня! — Протегна ръка към вратата, с което й подсказа, че срещата им е приключила, но внезапно промени решението си и я попита:

— Обичате ли да четете книги, детектив Флеърти?

— Понякога.

— Тогава прочетете „Владетелят“ на Макиавели! Това малко книжле все още се счита за един от най-ценните наръчници за политическо оцеляване, така че със сигурност ще ви бъде от полза, когато заемете новия пост!

— Непременно ще си я купя!

Той пак се усмихна, но този път в усмивката му нямаше нищо приятно.

— Сещам се за един съвет там, който въпреки петстотингодишната си давност и до ден-днешен не е загубил своята актуалност!

— И какво казва той?

— Макиавели ни съветва, че ако възнамеряваме да организираме заговор срещу някой владетел, трябва да сме абсолютно сигурни, че ще успеем!

Този път беше ред на Флеърти да се усмихне.

— Отличен съвет наистина!

— Именно — кимна губернаторът. — До една седмица държа да получа вашия отговор във връзка с новата работа. Съветвам ви да помислите добре по този въпрос!

В петък Фин се обади на секретарката си Нанси, за да я уведоми, че няма да идва на работа.

— Петъчен махмурлук, а? — попита с игрив тон тя.

— Нищо подобно. Снощи не съм близвал и капка алкохол, просто не мога да дойда. Ако ме търси Престън или възникне нещо друго важно, ме потърси тук.

— Няма проблеми — отговори Нанси. — И дано се оправиш!

След като затвори телефона, той се запъти към банята и за пореден път се вгледа в огледалото. Нещата не изглеждаха никак приятни. Дясното му око беше подпухнало, а синината бе придобила пурпурен цвят, разстилайки се по цялата му буза. Горната му устна беше цепната.

Отвори аптечката и извади оттам блистер с ибупрофен. Глътна наведнъж три таблетки, после затвори шкафчето и в огледалото забеляза, че зад него, в мрака на прага, стои още едно отражение.

— Тай! Какво правиш тук, за бога?! Да не би да се опитваш да ме убиеш?

— Надявам се, че едно обикновено стряскане не е достатъчно, за да те убие! Какво се е случило с теб?

— Недоволен клиент — сряза го Фин.

— Винаги съм казвал, че трябва да се захванеш с някаква по-честна професия!

— Ще си помисля по въпроса. Ти как влезе тук, между другото?

— Вратата беше отворена — отговори Тай Макклуън с дяволит поглед.

— Беше заключена — поправи го Фин.

— Но само веднъж, Скоти! За мен еднократното заключване си е чиста покана за влизане! И за теб някога беше същото! — ухили се той и му намигна.

— Не можа ли да почукаш като нормалните хора?

— Виж, смятах да ти оставя една бележка и нямах никаква представа, че ще си тук. Нито пък че ще приличаш на агнешка кайма!

— Толкова зле ли изглеждам?

— И без това никога не си бил голям красавец! — засмя се старият му приятел.

— Май знаеш кой ме е подредил така, а?

— Не позна — поклати глава Тай. — Пък и да знаех, надали бих могъл да ти кажа.

— Аха! Каква беше онази мъдрост, за която ми спомена предишния път. „Не виждай онова, което виждаш! Не чувай онова, което чуваш! А ако те питат, казвай, че не знаеш!“

— Точно така, Скоти!

— Доста гадно житейско мото, не мислиш ли?

— И светът, в който живеем, е гаден — въздъхна Тай. — Поне моят е такъв.

— Е, щом тогава нямаш какво да ми кажеш, защо си тук? — попита той.

— За да те предупредя.

— Второ предупреждение само за няколко часа.

— Така изглежда — кимна Тай. — Не мога да ти кажа нито кой го е направил, нито кой го е заповядал, защото наистина нямам представа! Но мога да ти кажа със сигурност, че напоследък името ти се споменава доста често — при това в кръгове, в които не е особено здравословно да си известен! Не схванах какво точно си сторил, но очевидно си вбесил някои хора.