Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— А какво мисли кметът Трибинио по този въпрос?

— Той има власт над различните отдели на самия Бостън и отговаря за ежедневните нужди на града. Може да се каже, че той управлява машината. Докато моят пост е някак си по-обширен. Аз символизирам онова, което хората желаят за своя град и своя щат — представлявам бъдещето, но някак си в по-големи мащаби. От мен се очаква да бъда водач с визия. Затова по-големите проекти, например летището, реконструкцията на пристанището, автоматично се превръщат в мой ресор.

— Звучи напълно логично.

— Така е. И именно затова поисках тази среща с вас!

— Поискахте ли? Останах с впечатлението, че ми беше заповядано да се явя тук!

— Съжалявам — изрече дипломатично той. — Понякога екипът ми има навика да обявява желанията ми като укази. Всъщност, исках лично да ви благодаря за работата, която свършихте по случая с Малкия Джак! Знам, че ви предизвиках, при това целенасочено, но вие приехте моето предизвикателство и излязохте с достойнство от битката! Би трябвало да се гордеете със себе си!

— Благодаря ви, сър! За мен тази похвала значи много, но все пак да не забравяме, че основната тежест бе изнесена от хората, с които работя.

— Дори и така да е, операцията си беше ваша, следователно именно вие заслужавате най-големите похвали. Мислила ли сте какво ще правите с новооткритата си известност? — обърна се към нея Кларк и по изражението му тя разбра, че той вече има предвид нещо.

— Смятам, че първо трябва да приключа изцяло с разследването.

— Да приключите ли? — свъси вежди губернаторът. — Убеден съм, че можете да оставите дреболиите и на някой друг, нали?

— Да не би да имате предвид нещо по-конкретно? — попита тя.

Губернатор Кларк я дари с широка усмивка:

— Е, като стана въпрос за това, отваря се един пост, който може би ще ви заинтересува. Предполагам сте запозната със спецификата на Министерството по вътрешна безопасност. Президентът всеки момент ще обяви създаването на паралелни агенции към този департамент, но на щатско ниво, за да подпомогне битката срещу тероризма. Новият департамент по вътрешна безопасност на Масачузетс ще започне с годишен бюджет от сто милиона долара и ще поддържа връзка със силите на закона на всички нива, а задачата му ще бъде да координира и ръководи разследванията, свързани с терористичната дейност вътре в страната. Ще разполага с персонал от петстотин полицейски служители.

— Звучи доста внушително!

— И си е точно така — усмихна се Кларк. — Та онзи, който ще оглави въпросния департамент, ще заеме изключително важен и отговорен пост. Всички ние в Масачузетс сме болезнено наясно колко голяма заплаха за нас е тероризмът! Затова единственият въпрос, на който трябва сега да си отговорите, е: смятате ли, че можете да поемете отговорността по оглавяването на този нов департамент?

— Аз?! — изуми се не на шега Флеърти. Беше очаквала да й предложи най-много поста на заместник, но чак пък на началник! — Никога не бих…

— Не бихте могла да го оглавите ли? — прекъсна я Кларк. — Глупости! Разбира се, че можете! Притежавате необходимия полицейски опит! Не пропуснах нито една ваша телевизионна изява около случая с Малкия Джак и установих, че притежавате политическите умения, необходими за справянето с неизбежните противоречия между отделните звена в силите на реда. Бях искрено впечатлен от вас! Затова съм напълно убеден, че ще се справите отлично и с тази работа! Единственият въпрос е — дали сте достатъчно храбра, за да го поемете?

— Първо ще трябва да приключа настоящата си задача и това може би ще ми отнеме още месец-два — изрече колебливо тя.

— Опасявам се, че не разполагаме с толкова време. Този, който ще поеме новия пост, ще трябва да започне точно след две седмици! — обясни Кларк.

— Толкова скоро?! — възкликна тя, без да скрива разочарованието си. — Просто останаха още няколко въпроса относно това дали Таунсенд е убил и Натали Колдуел! Все се канех да ви питам — познавахте ли госпожица Колдуел?

— За съжаление, не.

— Странно! Онзи ден разглеждах личните й вещи и попаднах на една ваша снимка заедно с нея.

— Действително странно, но и не се изненадвам. Ходя на толкова места и на толкова много мероприятия, където хората се натискат да се снимат с мен, че е напълно възможно и тя да се е сдобила с подобна снимка с мен, без да сме били представени един на друг!

— Възможно е — кимна Флеърти, като се постара да съхрани безразличния си тон. — Макар че, доколкото си спомням, върху снимката май стоеше вашият подпис. — Усмивката на Кларк се изпари. — Да, точно така. Благодарите й за работата й в някакъв комитет, а отдолу завършваше с името „Бил“. Това говори ли ви нещо?