Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Не знаеше как да постъпи. Продължаваше да крачи бавно през Чарлстаун на път към къщи. Апартаментът му се намираше в модерния район Монюмънт Скуеър. Макар и само на няколко преки от бедните общински коптори, където бе преминала по-голямата част от младостта му, неговият двустаен апартамент се намираше на светлинни години далече от корените му. Чарлстаун беше квартал на крайностите — побираше в границите си и имащите, и нямащите. Мигът, в който Скот бе постъпил на работа в „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“, бе ознаменувал пресичането на тази граница.

Намираше се само на няколко крачки от вратата си, когато зад гърба си долови един непогрешим шум. Беше изминала цяла вечност, откакто бе вървял по улиците в постоянен страх, винаги нащрек, затова рефлексите му за самоотбрана бяха позакърнели, но все пак успя да парира първия удар.

Първият младеж сграбчи насочената му в отбрана ръка и я изви назад, а веднага след това Фин зърна пред лицето си юмрук, въоръжен с нещо тъмно и тежко. Лакътят му инстинктивно се насочи към гърдите на нападателя и фиксира слънчевия му сплит, ала когато се извърна, за да посрещне удара от втория младеж, върху врата му се стовари тежестта на огромна бухалка. Фин се свлече на колене. Дясната му ръка увисна безпомощно.

През мъглата, настъпваща пред очите му, зърна краката на втория нападател и си даде сметка, че това е единственият му шанс да направи нещо, преди да получи втория и може би фатален удар. Протегна здравата си ръка, подхвана коленете на младежа и се опита да го събори на земята.

Нападателят се залюля и заразмахва бухалката си, опитвайки се да го уцели. Той обаче се заизвива наляво-надясно, мина в настъпление и най-сетне го събори на земята. Усети, че чувствителността на дясната му ръка се завръща, сви я в юмрук и го насочи към лицето му. Но преди да успее да изпълни намеренията си, дошлият на себе си след удара в слънчевия сплит първи нападател го хвана и го прикова към тротоара.

И двамата мъже, вече седнали върху него, го налагаха безмилостно. Фин бе преживял достатъчно улични битки, за да е наясно, че без нечия помощ няма да си възвърне контрола над ситуацията. Единственото, което можеше да направи, бе да се свие в ембрионална поза, за да предотврати засягането на някои важни жизнени органи. Оставаше му само да се надява, че ще оцелее.

И точно тогава ударите спряха. Но нападателите му бяха все още тук, очевидно приведени над него, проверявайки го дали е още жив. Единият приклекна до главата му, но Фин не отвори очи. За свой огромен ужас чу изсвистяване от отварянето на автоматичен нож и само миг по-късно усети острието му върху гърлото си.

— Това беше само предупреждение! — просъска мъжът. Гласът му беше тих, със силен бостънски акцент — точно от вида, който Фин бе опознал толкова добре през детството си. Грубият, съкратен език на улиците, а не провлеченият и изискан говор на Бийкън Хил. — Не си прави труда да защитаваш онази отрепка Малкия Джак! Мръсникът ще си получи заслуженото! И остави мъртвото момиче на мира — иначе си мъртъв! Разбра ли?!

Веднага след това Фин усети как острието се плъзга по гърлото му, а веднага след това дойде и топлото, смъдящо усещане на рукваща кръв.

А после двамата младежи се стопиха в нощта — така неусетно, както бяха и дошли.

Флеърти седеше на бюрото си и разглеждаше папките с досиета. Първата купчина съдържаше данни за Скот Фин. Най-скорошните материали обхващаха признанията му по повод случката в бара и няколко отзива за безупречната му работа като обществен защитник. Но по-старите криеха безброй доклади за арести и задържания, сред които имаше и два ареста за физическо насилие и нападение с телесна повреда. Досиетата сочеха, че и в двата случая той е постигнал споразумение с обвинението, а за второто провинение е прекарал няколко месеца в строго охраняван затвор за малолетни престъпници.

Втората купчина документи бе по-интересна. В нея фигурираха вестникарски статии за случая „Бългър“, както и доклади от съдебните дела срещу няколко агенти от ФБР заради двойната им игра с престъпника, функциониращ и като информатор. Флеърти бе помолила една от секретарките да ги събере, за да прецени ролята на Лоринг в тази каша.

Случаят „Бългър“ беше най-големият позор в работата на бостънските сили на реда. В периода 1970–1990 година Уайти Бългър държал контрола над цялата организирана престъпност в Южен Бостън. Въпреки старанието на полицейските и федералните звена да съберат доказателства, за да го осъдят, той действал като ясновидец — измъквал се от всички капани и опити за арест. Полицията се видяла в чудо.