Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Уверявам ви, че изобщо не желая да си пъхам носа в личния живот на хората. Но все пак се налага да получим отговори на някои въпроси!

— Както вече изтъкнах, в случая няма нищо, в което да си пъхате носа. А що се отнася до вашите въпроси, разполагате с всичките възможни отговори! А сега можете да си тръгвате! — опита се да я отпрати той.

— Значи не сте се виждали с Натали Колдуел извън работата, дори и след като е напуснала Министерството на правосъдието? — не се предаваше тя.

Тук Лоринг вече се вбеси, обаче беше прекалено добър адвокат и политик, за да си позволи да избухне.

— Не, лейтенант, не съм се виждал с Натали Колдуел извън работата, дори и след като тя напусна Министерството на правосъдието. И отново ви напомням, че аз съм женен мъж и че държа да изразя крайното си неудоволствие от насоката на вашите въпроси! Днешната ми позиция е плод единствено на моя упорит труд, затова съм убеден, че заслужавам повече уважение от онова, което вие в момента ми засвидетелствате. И бъдете сигурна, че ще се оплача на началниците ви заради вашето поведение! Ясен ли съм?

— Ако държите да обявите публично, че името ви е излязло във връзка с разследване за убийство, ваша воля — оплачете се! Но аз съм сигурна, че с нищо не съм нарушила правилата, които разследването ми позволява.

В този момент вратата се отвори с трясък и на прага се появи привлекателна млада жена.

— Ама че гадна седмица — извика тя. — Нямам търпение да се махна оттук и да си почина на…

Едва сега забеляза седналата пред бюрото Флеърти. Зоркият поглед на лейтенанта автоматично фиксира неудържимата руменина, избила по бузите на прокурора.

— Извинявай, Рич! — промърмори притеснено жената. — Нямах представа, че имаш посетител. Ще те изчакам навън.

— Не, няма проблеми — обади се Флеърти. — Тъкмо си тръгвах.

Стана и се обърна към застаналата на прага жена. Изглеждаше в края на двадесетте, висока, със зашеметяваща червена коса и красиво лице. През рамото й висеше сак, а в ръката си държеше ракета за тенис.

Флеърти премести погледа си от сака на жената към сака върху бюрото на прокурора, а после и към самата жена.

— Извинете, но като че ли не се познаваме. — И протегна ръка за здрависване, което накара непознатата да се чуди къде да си сложи ракетата.

— Приятно ми е, аз съм Джанет Рийд — изрече тя, все още сконфузена от нахлуването си в кабинета.

— Госпожица Рийд е адвокат в нашия криминален отдел — обади се с притеснен глас Лоринг. — Поканена е на същата конференция, на която ще ходя и аз. Чисто делова среща.

Флеърти насочи целенасочено поглед към двете ракети за тенис и заяви:

— Както изглежда, вас двамата ви очакват няколко изключително напрегнати дни на професионална активност.

— После се обърна към прокурора и добави: — Благодаря ви за помощта, господин Лоринг! Извинявам се, ако въпросите ми са ви обидили с нещо. И ви уверявам, че в никакъв случай не желая да допринасям с каквото и да е за необоснованите слухове относно личния ви живот!

Седналият зад бюрото си Лоринг кипеше, но не смееше да стори нищо. Дори да се защити.

— Ще ви уведомя, ако пак се нуждаем от вас! — завърши усмихнато Флеърти, промуши се покрай Джанет Рийд и напусна офиса на щатския прокурор.

От офиса на губернатора се откриваше величествена гледка. Уилям Кларк стоеше пред импозантните прозорци и съзерцаваше зеленината на обществения парк — зеленото сърце на бостънския урбанистичен дизайн. Беше притиснал телефонната слушалка до ухото си толкова силно, сякаш се опитваше да извие вратовете на думите, които излизаха оттам.

— Да, разбирам — тъкмо казваше той. — Крайно разочароващо. — Пак пауза. — Ще уведомя нашите приятели.

Обърна се и постави слушалката върху един от четирите телефона, подредени върху бюрото му, без да отлепя поглед от ширналата се пред погледа му панорама на града.

Зад него стоеше Уендил Шор. Даже перфектните ръбове на панталоните му и блясъка на скъпите му обувки не бе в състояние да прикрие напрежението, което се излъчваше от него.

— Е? — осмели се да се обади той след няколко секунди.

— Изглежда Флеърти има някакви съмнения относно убийството на Колдуел. Не е особено сигурна, че е извършено от Таунсенд и продължава с разследването.

— Налага се да я спрем — изрече безизразно Уендил. Въобще не му се мислеше за онова, което разследването би могло да извади наяве. Беше дал прекалено много от себе си, за да спечели на губернатора пост, чиято давност като че ли изглеждаше безкрайна. А някои от старейшините на партията дори бяха започнали да си шушукат за президентска номинация на Кларк.