Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Какво искате да кажете, колега? Отлично знаете, че тази линия на разпит е изключително актуална за делото!

— И какво общо биха могли да имат с делото някакви си сметки за хотел от преди пет години?

— Първо, господин Барнълк, това не са сметки от хотел, а от мотел! Второ, точно вие сте човекът, който е включил в жалбата на госпожа Танъри и клауза за загуба на изискуеми средства. В резултат на тази клауза вие твърдите, че госпожа Танъри има право да получи обезщетение заради това, че е била лишена от нормалните си физически отношения с нейния съпруг. И с цел да дефинираме степента на това обезщетение, ние сме длъжни да извършим разследване на тези физически отношения!

Спокойният тон на добре обмислената реч на Фин бе в пълно противоречие с яростта на противниковия адвокат.

— Но това е скандално! — избухна Барнълк.

— Няма нищо, Фред — прекъсна го самата госпожа Танъри. — Нека да си зададе въпросите.

— Но ние не сме се подготвяли за…

— Аз не бях подготвена за абсолютно нищо от случилото се през последната година. В сравнение с онова, което ми се наложи да преживея, въпросите на господин Фин са само дребно неудобство. — Погледна Фин в очите и допълни: — Хайде, водете ни по калната пътека, която сте избрали!

Фин бе повече от впечатлен от госпожа Танъри. Жената играеше ролята на жертва със завидно достойнство и сила на духа, но не чак толкова, че да прикрие напълно пред съдебния състав дълбочината на болката си и искреността на своята мъка. Беше красива, но не натрапчиво — никакъв грим по бледата й кожа, грижливо сресана светлокестенява коса, но без специална прическа. Единствените бижута, които носеше, бяха малкият годежен пръстен и обикновената платинена брачна халка. От нея щеше да излезе великолепен свидетел.

Ако седнеше на свидетелската скамейка, щеше да произведе съкрушително впечатление на заседателите. Всичко това убеди Фин, че постигането на извънсъдебно споразумение е най-благоприятният изход за тях.

Разлисти купчинката с извлеченията от кредитните карти и попита:

— Виждали ли сте някога тези документи, госпожо Танъри?

— Не, не съм.

— Но сте сигурна, че това са извлечения от кредитната карта на съпруга ви, нали?

— Да.

— Значи спокойно можем да заключим, че през въпросните три седмици на 2001 година вашият съпруг е наемал мотелски стаи в различни часове от денонощието, при това относително често, така ли е? — продължи разпита той. Усещаше как отново нагазва в мръсотия, но като професионалист беше наясно, че е длъжен да провери докъде се простира издръжливостта на свидетелката. И без това тя вече бе съхранила предостатъчно своето спокойствие — в ситуации, когато повечето хора отдавна щяха да се пречупят.

— Ако приемем, че тези документи са автентични, да. Очевидно точно такъв е случаят — отговори тя, без да сваля очи от Фин.

— И имате ли представа защо се е случило това?

— Не, никаква.

Фин не бе в състояние да откъсне поглед от очите й. Бяха огромни, кафяви и непоколебими. В тях не се откриваше нито грам от омразата и гнева, които той бе свикнал да вижда в хората, подложени на неговия стил на разпит.

— С вас ли се е срещал той в този мотел? — продължи да настъпва той.

— Не.

— С някой друг ли се е срещал?

— Както вече казах, не знам.

— Значи е възможно той да се е срещал с някой друг, така ли е? — Фин представяше не въпрос, а твърдение, защото знаеше, че така прави невъзможно оборването му.

— Да, възможно е.

— Възможно ли е също така той да е имал извънбрачна връзка, госпожо Танъри?

Този въпрос като че ли я накара да примигне, макар и почти незабележимо. Но тя отказа да бяга от него.

— Предполагам, че в случая всичко е възможно, господин Фин. Цялата онази година ни предостави поредица от уроци за жестокостта, на която човешките същества са способни.

Отговорът беше перфектен — като по учебник. Този път бе ред на Фин да примигне. Но въпреки всичко продължи:

— Известно ли ви е той да е имал извънбрачна връзка?

Казваше си, че това е част от работата му. Той бе адвокат.

— Не, не ми е известно. Единственото, което ми е известно, е, че по онова време си имахме семейни проблеми — от онези, с които от време на време се сблъсква всяка семейна двойка. Но и двамата положихме съзнателни усилия да ги преодолеем и накрая успяхме. Така че, дори и в този период той да си е позволил известни недискретни действия, аз не бих могла да знам.

— Надявам се да ме извините, но не ми се струвате особено притеснена от вероятността съпругът ви да е имал извънбрачна връзка. Бихте ли ми обяснили защо?