Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Защо ли пушат хората? — попита, сякаш не бе чул нищо от думите на Фин.

— Чувал съм, че никотинът води към пристрастяване, но според мен на повечето хора, които пушат, просто им харесва да пушат. А концепцията за пристрастяването е само удобно извинение, за да продължават.

Таунсенд дари Фин с поредната си загадъчна усмивка. После рече:

— По мое мнение пък хората пушат, защото са изпълнени с греховност и самоненавист!

— И защо мислите така?

— Защото не това е светът, който Господ Бог е замислил — отговори спокойно той. — Замисленият от Бога свят е чист, светъл и прекрасен! А ние го разрушихме! Човечеството го разруши. Господ реши да добави в сместа и малко грехове и изкушения, а ние се нахвърлихме точно върху тях, така че сега греховете и изкушенията направиха света мрачен и пълен със зло! Човечеството обаче не е било замислено като греховно, поради което днес хората изпитват чувство за вина. Именно тя ги кара да търсят начини да се самонаказват. Правят го чрез неща, за които са наясно, че са вредни за тях: пушене, пиене и прелюбодеяние!

Фин дръпна силно от цигарата си, задържа пушека и накрая шумно издиша.

— Интересна теория. — Дръпна още веднъж и после пусна дима право в лицето на престъпника. — И за това ли убихте всички онези жени — за да им помогнете да избегнат грехопадението?

— Честно да ви кажа, отначало нямах представа защо ги убивам. Знаех само, че Господ иска това от мен, затова предположих, че е бил обиден от греховността им. Оказа се обаче, че греша! Оказа се, че той се нуждае от мен и от това да ги убивам, за да проправи пътя за седемте ангела-воини на апокалипсиса!

— Значи смятате, че апокалипсисът ще започне всеки момент? Добър опит да се престорите на напълно откачен, но вярвате ли, че някой ще ви се върже?

— Разбирам ви, господин Фин — усмихна се пак Таунсенд, — но трябва да ви кажа, че изобщо не ми пука дали някой ще се върже или не. Защото това е самата истина — апокалипсисът вече започна!

— Така ли? — повдигна вежди Фин. — Да погледна ли през прозореца?

Тук Таунсенд се изсмя с глас и за пореден път Фин се изуми от самоувереността, която този дребен човечец демонстрираше.

— Чели ли сте някога „Откровението на Йоана“, господин Фин?

— Да — кимна той.

— Това е пророчеството за апокалипсиса! И то предрича унищожението на този грешен свят! Описва продължителната и кръвопролитна война между силите на злото и доброто, в края на която загива почти всичко — всички, с изключение на най-праведните!

— И по ваше мнение войната вече е започнала, така ли?

— Огледайте се, господин Фин! Та тази свещена война отдавна започна! Последното десетилетие не е ли достатъчно?! Мюсюлмани убиват християни и евреи, евреи убиват мюсюлмани, протестанти убиват католици, и така нататък — няма край! Всички сме въвлечени в тази последна битка! И стремглаво вървим към великия катаклизъм, когато и живите, и мъртвите ще се изправят пред Страшния съд, и повечето от тях ще бъдат прокълнати завинаги! Като се огледате добре, ще можете ли с чиста съвест да се закълнете, че това вече не се случва?!

Фин се замисли, но прецени, че не разполага с отговор.

— Защо всъщност сте тук, господин Фин? — попита внезапно Таунсенд.

— Казах ви вече — тук съм, защото…

— Не сте тук като адвокат, господин Фин — прекъсна го затворникът. — И съм абсолютно сигурен, че нямате никакво намерение да ме представлявате пред съда. Прав ли съм?

Фин го изгледа неуверено. Нямаше желание да се разкрива толкова рано и да се лиши от информацията, която Таунсенд иначе с охота би споделил. Но този човек нямаше желание да разговаря за обвинението срещу себе си. Очевидно не проявяваше никакъв интерес към съдбата си в рамките на човешката съдебна система.

— Така е. Никога няма да стана ваш адвокат.

— Тогава защо сте тук?

Фин бръква в джоба на сакото си и извади оттам една снимка. Беше направена преди година, по време на едно вечерно парти — двамата с Натали се усмихваха към обектива, вдигнали чаши.

— Ясно. Значи сте я познавали — изрече спокойно затворникът. — Точно за нея ме питаха и от полицията.

— Трябва да знам какво е станало!

— Женени ли бяхте? — попита Таунсенд. Но само като го погледна, веднага разбра отговора. — Не сте били женени, а любовници. Съдружници в грехопадението. Значи змията на изкушението е взела още една жертва, така ли, господин Фин?

Фин предпочете да замълчи.

Таунсенд се изсмя и отбеляза: