Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Беше наясно, че надали ще получи достъп до затвора, за да се срещне с Джон Таунсенд. Да, годините, прекарани като обществен защитник, му бяха създали добри връзки в системата, но все пак не му се вярваше, че ще бъдат достатъчни, за да му осигурят среща с толкова прочут затворник. Въпреки това реши да си опита късмета. Звънна на Били Паркър — съдебния администратор в отдела за обществена защита.

— Ще видя какво мога да направя за теб — обеща Били. — Надали ще бъде особено лесно, обаче този тип е толкова откачен, че нашият отдел би дал мило и драго, ако някой ни го махне от главата! Никой тук не желае да го защитава!

Скот Фин нямаше намерение да защитава Джон Таунсенд, а и бе повече от сигурен, че от фирмата никога не биха му позволили да се заеме с подобен противоречив казус — на всичко отгоре, безплатно! Никак не му беше приятно, че се наложи да излъже Били, но нещата бяха стигнали до там, че той просто не можеше да не се срещне с Таунсенд! Беше прекарал достатъчно голяма част от живота си сред мошеници, престъпници и психопати — и в младостта си, а после и като адвокат, за да се чувства уверен, че може лесно да се справи с тях. Двадесет минути разговор с Таунсенд биха били достатъчни, за да си състави представа за него.

Едновременно с това Фин знаеше, че рискува много. Ако съдружниците във фирмата разберяха какви ги върши, щеше да си плаща яко, при това с лихвите. Да, вероятно щеше да оцелее. Защото Престън със сигурност би разбрал необходимостта му да се види с Таунсенд. Особено ако му обясни колко много му тежи на душата убийството на Натали и как се чувства принуден да намери някои отговори.

Дебелите болтове на стоманената врата изтракаха зад него, звънецът иззвъня два пъти и някой от дъното на коридора извика: „Готови сме!“. Фин беше чувал тези звуци и от двете страни на решетките, затова всяко негово завръщане в подобна обстановка го караше да потреперва.

Изминаха пет минути, през които той кръстосваше стаята. Накрая звънецът отново иззвъня и двеста и петдесет килограмовият болт се вдигна със скърцане, за да отвори вратата.

Таунсенд се появи от другия край на стаята, окован с вериги и на ръцете, и на краката. Изглеждаше миниатюрен между двамата огромни надзиратели, които го държаха за лактите и почти го носеха към масата, поставена в центъра. Когато се приближиха, той просто се отпусна върху нестабилния пластмасов стол, а единият от надзирателите се обърна към Фин:

— Разполагате с петнадесет минути!

Щом надзирателите излязоха, той зае мястото срещу Таунсенд и се вторачи в него. Престъпникът го наблюдаваше с миролюбиво спокойствие и може би любопитство. Фин извади кутия цигари и му предложи една. Таунсенд отказа.

— Имате ли нещо против да запаля?

— Моля!

— Знаете ли кой съм аз?

— Беше ми съобщено, че сте адвокат, който може би ще се съгласи да ме представлява.

— Точно така. Казвам се Скот Фин и съм адвокат. Но не кой и да е адвокат, а единственият ви шанс за справедливо съдебно дело! Работя в една от най-големите адвокатски фирми в Бостън и ако поема вашия случай, ще разполагате с най-добрия юридически екип в бизнеса, при това на ваша страна! Та сега съм тук, за да преценя дали този случай си заслужава нашето време! — Фин беше репетирал тази реч през целия път до затвора, но все пак не успя да се спаси от чувството за вина, което очевидните лъжи му създаваха. Дълбоко в себе си се примоли никой от фирмата да не научи за това негово посещение. — И тъй като ние обмисляме възможността да ви представляваме, всичко, което сега ми кажете, се води като поверителна информация. Разбирате ли какво означава това?

— Да, разбирам — кимна Таунсенд.

— Значи разбирате, че каквото и да ми кажете сега, нямам право нито да го споделя с полицията, нито да свидетелствам срещу вас по време на съдебното дело, нали?

— Разбирам.

— Хубаво — кимна Фин и се вторачи в дребния човечец срещу себе си. Откакто бе влязъл в стаята, Таунсенд не бе престанал да се усмихва. Озареното му от любопитство лице му придаваше абсолютно неуместното излъчване на самоувереност и недосегаемост. — В такъв случай се налага да ви задам първия и най-важен въпрос — защо трябва да ви представлявам?

С тази своя тактика Фин се опитваше да се направи на трудно достъпен, на безкомпромисен адвокат, за да предизвика Таунсенд да премине в отбрана.

Престъпникът взе кутията с цигари от масата и си извади една. Постави я между пръстите си и започна да я върти.