Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Сериозно ти говоря! — продължи Вини. — Все едно не съм го споменавал! Забрави! Ти само продължавай да си правиш онова, което правиш толкова добре, и никога повече няма да чуеш и думица по този въпрос!

Най-сетне и Тай омекна и приседна отново върху щайгите.

Старецът подръпна ухото си и се загледа в него.

— Все пак може и да успееш да ни помогнеш с една друга работа.

— Стига да ми е по силите.

— Нуждаем се от малко информация за един адвокат, който живее в Чарлстаун — тъкмо твоята територия.

— Как се казва? — изгледа го с присвити очи Тай.

— Фин — отговори Вини. — Скот Фин. Познаваш ли го?

Тай замълча, обмисляйки внимателно отговора си. Никога не съм го чувал този.

— И защо организацията се интересува от този тип? — попита с престорено безгрижен тон Тай.

— Както вече подчертах, не благоволяват да ми казват почти нищичко.

Тай се загледа в седналия срещу него старец, питайки се докъде би могъл да насили късмета си с въпроси. Вини седеше на паянтовия сгъваем стол, приведен над масичката. Позицията му беше по-скоро за съжаление, отколкото за завиждане — да стои по цял ден, сврян в мрачните, влажни складове, и да брои мръсните пари, които отделните главатари му носеха.

Някога Вини беше един от царете на бостънския подземен свят. Имаше всичко, което повечето хора очакваха от живота — власт, пари, жени. Но модернизацията на бостънската организирана престъпност го бе направила излишен и сега той беше принуден да си изкарва насъщния, като брои седмичните печалби.

— Но пък не се коси чак толкова! — обади се Вини, сякаш усетил погледа на Тай. За момент Тай се уплаши, че старецът е прочел мислите му, докато не си даде сметка, че той продължава да говори за Скот Фин.

— Сигурен ли си? Нищо не ми пречи да го проуча.

— Няма смисъл — махна с ръка Вини. — Той вече не е твой проблем. Остави го на хората, които са наясно точно какви сметки имат да разчистват с този тип.

След като остана сам, Скот Фин се замисли над новата ситуация, в която бе попаднал. Знаеше, че все още е заподозрян. Не че Флеърти бе особено доволна от това, но пък не беше в състояние да промени фактите. И което беше още по-важно, ако не успее да открие човек, който да му подсигури алиби, ще продължава да заеме челното място в списъка на заподозрените.

Нямаше да бъде лесно да открие някой, който да свидетелства къде е бил по време на убийството на Натали, тъй като през онази фатална нощ, след няколкочасовото обикаляне по баровете, той се бе прибрал вкъщи и бе спал до късно на другия ден.

Дали пък да не предприеме свое частно разследване. Не можеше да чака на полицията да изчисти петното от името му.

— След няколко дена ще разпитваме Ейми Танъри — отсече Престън, когато Фин влезе в офиса му.

— Да, знам. И ти подготвям подробен план, по който да работиш.

— Браво на теб! Но няма да ми се наложи да го чета, тъй като искам ти да поемеш задачата!

Фин се слиса. Беше снемал стотици свидетелски показания, но никога — от главните свидетели, и никога при подобно важно дело.

— Все пак… защо аз?

— Защото, когато я подложа на кръстосан разпит по време на самото дело, не искам да бъде запозната със стила ми на работа! Що се отнася до снемането на показания, ще се появя само в началото, за да се опитам да я усетя. А после, когато се срещнем в съдебната зала, в неизгодната позиция ще бъде тя, а не аз!

— Защо не го поеме Ник Уилямс?

— Ник е забележителен аналитик и отличен адвокат — поясни Престън. — Но за тази задача се нуждаем от човек с добри инстинкти при разпити, а по мое мнение твоите са по-добри от неговите. Освен това той сега работи по документите.

— Добре тогава — кимна Фин, дълбоко поласкан от оценката. За момент като че ли забрави за грижите си. Цял живот бе чакал подобен шанс и сега не възнамеряваше да го изпуска.

Холанд забеляза разсеяността му и заговори бащински:

— Фин, знам, че последните няколко седмици бяха изключително трудни за теб. Ако прецениш, че делото е прекалено тежко за теб, само ми кажи! Но ако решиш да останеш на лодката, имам нужда от цялото ти внимание, тук и сега!

— Няма проблеми, Престън! — побърза да отговори Фин.

— Хубаво — кимна със задоволство Престън. — А сега се омитай оттук и ме остави да си гледам работата!

Скот Фин излезе от офиса на покровителя си и притвори тихо вратата. Нямаше нищо против да отдаде цялото си време и енергия на това съдебно дело. Подобни адвокатски защити се превръщаха в легенда. И ако се справи добре, още преди да се усети, ще се събуди като съдружник!