Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Конкретно от вас, детектив, не очаквам никаква мисъл! Но лейтенант Флеърти не може да не се сети, че последната ми среща с Натали беше в петък вечерта, както и че си тръгнах от бара без нея! А при първия ви разпит вие въобще не ме попитахте дали съм имал физическа връзка с Натали Колдуел! Интересуваха ви единствено настоящите ни отношения!

— Значи всичко зависи от граматичното време, така ли? — не му остана длъжен сержантът.

Без да му обръща внимание, Фин продължи:

— Освен това тя вероятно си спомня, че при втората ни среща аз й разказах за миналите си отношения с Натали. А що се отнася до алибито, след като се разделих с Натали, се отбих в още няколко бара. Мога да назова поне три от тях и съм сигурен, че там все ще намерите някой, който ме е зърнал. За съжаление, не съм вербувал никого, тъй като нямах представа, че вече съм заподозрян!

— Никой не е казвал, че си заподозрян! — сряза го с хладен тон Флеърти.

— Тогава защо, след като разполагате с арестуван, заловен в момента на убийството на едно от онези момичета, се опитвате да ме натопите, че съм убил приятелката си?

— Никой не се опитва да те натопи! Просто засега не сме открили нищо, което да свързва Таунсенд с Натали, а и той твърди, че не я е убил. Затова сме длъжни да разгледаме всички останали възможности — заяви Флеърти.

— Предоставих ви две страници със списък, съдържащ имената на хората, с които е работила Натали и които до един отговарят на първоначалното описание на нейния последен приятел. Защо не започнете оттам?

— Със сигурност ще разгледаме и списъка ви, господин Фин — обади се Козловски. — Но единственото доказателство за подобна връзка, с което разполагаме, отново идва от вас! Така че, преди да почукаме по вратите на най-влиятелните хора в Бостън и да ги обвиняваме в убийство, решихме, че няма да е зле първо да научим малко повече за човека, който ги сочи с пръст!

— Освен това — побърза да добави Флеърти, — поне част от информацията, предоставена от теб, е невярна.

— Кое по-точно? — изгледа я с присвити очи Фин.

— Знаем, че губернатор Кларк не е познавал лично госпожица Колдуел.

— И как го разбрахте?

— Той ни го каза. А засега не разполагаме с достатъчно основания да смятаме, че той лъже. И никога не бихме разполагали с такива, ако не беше твоят списък!

Фин вдигна ръце и отвърна:

— Както обяснявам съвсем ясно и в предоставения ви списък, Натали работи с губернатора по една от неговите инициативи за намаляване на престъпността — мисля, че беше нещо, свързано с битовите престъпления. Името й все трябва да фигурира някъде в документацията!

— Помислихме и за това, но засега не сме открили нищо — заяви Линда почти съчувствено.

— Което означава, че отново се връщаме на точка първа — единствено вашата дума! — атакува отново Козловски. — Освен това има още няколко въпроса, които бихме желали да обсъдим с вас!

— Какви например? — изгледа го притеснено Фин.

— Например, ходили ли сте в клуб „Кис“? Клуб „Кис“ е последното място, където Натали Колдуел е била забелязана жива. Този, който я е убил, вероятно се е срещнал с нея точно там — изрече Козловски, вече в стихията си. Беше на седмото небе, че най-сетне може да си го върне тъпкано на адвоката. — Вие бил ли сте някога там?

Скот Фин се замисли. Като адвокат знаеше, че най-благоразумното нещо в случая е да си затвори устата и да откаже да отговаря на по-нататъшни въпроси. Винаги бе съветвал клиентите си да млъкнат, когато ставаше ясно, че са заподозрени в дадено престъпление. Беше наясно, че по правило нищо добро не излиза от разговора с полицай, който си вярва, че ти си виновен. Но в дадения случай нещата не стояха точно така.

— Да, веднъж ходих там с Натали — призна той.

— А по-късно? — попита Козловски. От тона му адвокатът остана с впечатлението, че детективът вече е наясно с отговора.

— Да, преди десетина дена също ходих там — отговори той.

— Имате ли нещо против да ни разкажете за въпросната вечер? — продължи Козловски.

— Какво по-точно?

— Полицай Стоун те е видял — намеси се най-сетне Флеърти, като посочи младия си колега. — Станал е свидетел на това как си нападнал някакво момиче, което е приличало много на Натали Колдуел.

Изрече го като обикновен факт — без никакви емоции, но нотките на гняв и разочарование не убягнаха от обиграния слух на Фин.

— Значи ето защо било всичко! — разпени се той, почервенял като домат. — Полицай Стоун е забелязал нещо, без изобщо да схване контекста на станалото. И сега нямате търпение да ме натопите, така ли?!