Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— А има ли някакъв контекст, който би обяснил разумно случилото се? — запита Флеърти, едва смогвайки да запази спокойствие.

Фин поклати глава, неспособен да повярва, че всичко това се случва с него, после се обърна към Стоун и заяви:

— Като за начало, осмелявам се да предположа, че полицай Стоун не е чул нито дума от разговора, който проведох с младата жена, прав ли съм?

Стоун погледна Козловски, който само вдигна ръце, с което му подсказваше, че е свободен да отговаря така, както желае.

— Не, не съм — призна младият полицай.

— Значи не бихте могли да знаете, че цялата онази дандания започна, защото тя искаше да спи с мен, а аз — не?!

— Така е, но…

— Освен това се осмелявам да предположа, че сте ни наблюдавали от ъгъл, откъдето надали сте имали поглед към пространството под барплота, нали?

— Точно така.

— Значи не бихте могли да видите, че реакцията й спрямо моя отказ беше да стисне тестисите ми, след което аз просто бях длъжен да се защитя.

— Както вече казах, от мястото, където се намирах, не бих могъл да видя подобно нещо! — повтори Стоун.

— Ясно. Доколкото схващам логиката ви, вие сте си самовнушили, че аз съм убил най-добрата си приятелка, въз основа на това, че съм ходил в бар, в който тя някога ме е водила, а после съм отказал да спя с проститутка, която напомня бегло на нея! Правилно ли съм ви разбрал?!

Тримата полицаи се спогледаха. Изглеждаха смазани, но и всеки от тях се надяваше някой друг да намери аргумент, с който да отговори на атаката. Очевидно първият, който успя, бе Козловски.

— Превъзходен кръстосан разпит, господин Фин! Вече разбирам защо в „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“ ви плащам такива хонорари. Но в реалния свят уменията ви не значат абсолютно нищо! Все така си оставате последният човек, който е разговарял с Натали Колдуел! Все така си оставате бившият й любовник, все така си оставате без алиби! Така, както го разбирам аз, ще се наложи да ви поогледаме хубавичко. А ако имате някакъв проблем с това, ще се наложи да го преглътнете. Докато не докажете част от информацията, която сте ни предоставили в онзи списък, предпочитам да повярвам на думата на губернатора, а не на вашата!

Фин се извърна към Линда:

— Ако ти докажа, че губернаторът действително познава Натали, ще престанеш ли да се заяждаш с мен и ще обърнеш ли внимание и на останалите хора в списъка?

Флеърти кимна.

— Хубаво — отсече Фин и се изправи. — Ела с мен!

И тримата полицаи се изправиха, за да го последват, но той поклати глава:

— Само тя! Не възнамерявам да се разхождам из града с полицейски ескорт!

— Ще се оправя и сама! — Флеърти се обърна към Козловски и му направи знак да не мърда от мястото си. — Веднага, щом науча нещо, ще се свържа с теб.

Офисът на Натали вече бе претърсван от полицията за улики. Не бяха открили нищо и сега личните й вещи бяха нахвърляни в кашони, строени в ъгъла — в очакване някой да се появи, за да ги прибере. Но това надали щеше да стане, тъй като тя нямаше никакви роднини — никой, който да държи на нейните спомени.

Фин се запровира през камарите документи по посока на кашоните.

— Какво по-точно търсиш? — попита го Флеърти.

— Снимки — отговори той.

Започна да рови в кашоните. Измъкна огромния печат от Министерството на правосъдието, подписан от всички нейни колеги и поставен в рамка — традиционният подарък, който поднасяха на всички напускащи федерални прокурори. После идваха дипломите й от Харвард и Йейл. Имаше също така и писма, работни дрехи и ментови бонбонки, както и лекарства — все дреболии, напомнящи му що за човек е била жената, в която някога беше влюбен.

— Аз не съм чак толкова зла, за колкото ме мислиш — обади се зад него Флеърти. — Просто си върша работата.

Фин предпочете да не отговаря, защото се сети какво си мислеше и той понякога за своята професия. И все пак не пропусна иронията в цялата ситуация.

— Ти сам си навлече всичко това — продължи Флеърти, опитваща се да пребори мълчанието му.

— Глупости! — стрелна я Фин. — И което е още по-лошо, ти също си наясно, че това са пълни глупости! Искаш да ти съчувствам, така ли? Хубаво, съчувствам ти. Но ти се вгледа в очите ми и дълбоко в себе си би трябвало да знаеш, че не съм го извършил! Да, разбирам, че си вършиш работата и го приемам. Но не ми казвай, че сам съм си го навлякъл! Само до преди няколко седмици животът ми вървеше в напълно нормален коловоз, гледах си работата и толкова. Знам, че не съм идеален, но със сигурност не съм и виновен за всички тези глупости!