Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Ти ли я уби?! — изрева повторно Флеърти, като се приближи максимално до него с надеждата да чуе нещо смислено сред библейското каканижене.

— … във въздуха, и от храма излезе…

— Ти уби тази жена, напи, Джон?! — изкрещя Линда.

— … излезе силен глас от престола, и каза, че е свършено…

— Ти ли я уби?!

Гневът на Флеърти вече бе започнал да конкурира бесовете на Таунсенд и Стоун хвърли крадешком поглед на Козловски. Сержантът обаче не му обърна внимание, беше изцяло фокусиран върху реакциите на Таунсенд.

И точно в този момент престъпникът окончателно изгуби връзка с реалния свят. Започна да се дави и да удря глава в рамката на леглото зад себе си. Очите му се извъртяха сякаш навътре и единственото, което остана от тях, бе само бялото.

В стаята се втурна медицинска сестра.

— Какво му направихте?! — изпищя тя, спусна се към леглото и обгърна с поглед екраните на мониторите. После закрещя в интеркома: — Код синьо! Код синьо!

Приведе се над Таунсенд и подпря с рамо брадичката му, за да не му позволи да си отхапе езика.

Козловски прошепна на Флеърти:

— Да се омитаме оттук! Днес очевидно няма да изкопчим нищо повече от него.

После я поведе по коридора, по който хвърчаха колички, санитари и сестри.

— Чу ли го какво каза? — прошепна тя, като че ли изпаднала в транс. — Само седем! Не осем, а седем!

Изминаха близо две седмици, откакто Скот Фин и Линда се бяха срещнали в полицейското управление, но тя все още не се бе обаждала. Казваше си, че това е нормално — че е затънала до гуша в разнищването на случая с Малкия Джак. И при него делото „Танъри“ напредваше бързо.

Този следобед го завари в офиса му, подготвящ сценария за снемането на показанията на Ейми Танъри — вдовицата на Едуард Танъри. Престън Холанд щеше да използва този сценарий, за да не й позволи да си поеме дъх по време на самото дело. Последните няколко дена бяха преминали в организирането на сведенията, събрани от техните детективи и за двамата Танъри.

Сега Фин знаеше за тях много повече, отколкото те самите вероятно знаеха за себе си. Частните детективи, наети от фирмата, им бяха предоставили данни от преди петнадесет години. Бяха разнищили из основи пълното професионално досие на Ед Танъри, включително и всички атестации, които бе получил. Бяха се докопали до част от боклука на семейството и след щателно разравяне на обелки от банани, кутии от зърнени закуски и мръсни памперси, бяха попаднали на документи, съдържащи номерата на социалните им осигуровки и на кредитните им карти.

Именно те се бяха превърнали в истинските прозорци към душите на двамата съпрузи, тъй като позволиха на детективите да съставят почти пълна картина на всяка тяхна покупка в продължение на близо две години.

Фин успя да научи, че зачеването на детето им не е било така лесно, че през двугодишния период, предшестващ раждането на дъщеря им, са извършили няколко плащания на специалисти по изкуствено оплождане. В допълнение към всичко това бе и двумесечният период, през който са ходили на брачен консултант. От вниманието му не убягна и фактът, че плащанията на брачния консултант се предшестват от тримесечен период, в който съпругът е използвал кредитната си карта, за да плати няколко кратки престоя в различни местни мотели. Възможно е да е имал извънбрачна връзка. Но тъй като точно по този въпрос не можеше да бъде напълно сигурен, Фин си отбеляза, че трябва да попита госпожа Танъри. Ако се окаже, че тя едва сега разбира за изневерите му, нищо чудно и да преосмисли становището си за обезщетението.

Адвокат Фин вдигна глава от купчината с документи и се протегна. Почти не чувстваше тялото си след множеството часове, прекарани на стола. Подобен тип занимания задължително го караха да се усеща омърсен.

Извърна поглед към телефона. След като от последната им среща с Линда бяха изминали цели две седмици, защо пък да не вземе да й се обади?!

Вдигна слушалката и започна да набира телефонния й номер.

Шест сърца, всички до едно съвпадащи с първите шест жертви. Кичурите коса и парчетата кожа, открити до бурканите, също съвпадат с жертвите. Последният буркан беше празен, ако не броим формалдехида. Очевидно го е подготвил за сърцето на последното момиче.

Докато доктор Фармалант четеше доклада си, лейтенант Флеърти за пореден път се убеди, че няма да открият нито една улика, която да свърже Таунсенд с убийството на Натали Колдуел.