Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

При тези думи Козловски направи знак на дежурния полицай. Само след миг в залата се материализираха няколко едри полицаи и започнаха да изтласкват навън представителите на медиите.

Един от тях се насочи към Фин. В ръката си държеше палка и я размахваше предупредително. Когато се приближи достатъчно, изкрещя:

— Измитай се веднага оттук!

— Аз не съм репортер! — извика Фин.

— Какъв си тогава?

— Казвам се Скот Фин. Лейтенант Флеърти ме помоли да й предоставя една информация.

— Дайте ми, каквото носите, и аз ще й го предам!

— Съжалявам, трябва да й го предам лично!

Полицаят се обърна към другия край на помещението и извика:

— Лейтенант! Тук има един човек, който твърди, че сте искала да говорите с него!

Най-сетне Флеърти го забеляза и кимна.

— Няма проблеми, Джими! Пусни го! — После прошепна нещо на Козловски и другия полицай и тръгна към него. Зад гърба й Фин забеляза, че младият полицай го сочи и обяснява нещо на сержанта. — Какво правиш тук? — попита тя.

— Нали ме помоли да ти предам списък на политическите величия, с които е работила Натали. Но като гледам, може би вече нямаш нужда от него.

— Нищо подобно! — отсече тя и пое плика. — Всяка информация ще ни е от полза. Но иначе си прав — смятам, че хванахме нашия човек. Тъкмо сега отиваме да го разпитаме.

— Какво знаете за него?

— На този етап не предоставяме никаква информация — отвърна след кратко колебание тя. — Но ти обещавам, че веднага, щом стане възможно, ще те уведомя!

— Добре тогава. Ще поговорим по-късно — отвърна той.

Тя му кимна и се отдалечи с бърза крачка.

Флеърти настигна Козловски и Стоун и тримата се отправиха към изхода. Двамата мъже си размениха многозначителни погледи. Заговори Козловски:

— Този какво правеше тук?

— Помолих го да състави списък на вероятните заподозрени по случая „Колдуел“ — във връзка с възрастния й приятел. И той ми го предостави.

— Сигурна ли си, че просто не е искал да получи информация относно разследването?

— Даже не е имал представа, че сме заловили убиеца, когато е дошъл тук.

— Искаш да кажеш, че не чете вестници? — не повярва Козловски. — Или не слуша новини?!

— Нямам представа. Отбил се е на път за работа. Какво толкова си се заял с него, сержант?!

Той кимна към Стоун и отсече:

— Кажи й!

Стоун сви рамене:

— Този е човекът от бара.

— Какъв бар? — погледна го неразбиращо лейтенантът.

— От клуб „Кис“. Преди няколко вечери именно той удари проститутката, която приличаше на Колдуел. Веднага докладвах, но тогава не успях да го настигна и затова не предоставих никаква конкретна информация за него. Но мъжът, с когото вие току-що разговаряхте, е същият от онази вечер.

Тримата продължиха в пълно мълчание към паркинга. Никой не знаеше какво да каже. Накрая се обади пак Козловски:

— Сметнах, че е най-добре да го знаеш. Съжалявам!

— Разбирам! — кимна Флеърти. А наум си каза: „Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина!“

Болница „Масачузетс дженерал“ се намираше само на няколко преки от централното полицейско управление, но пътят дотам им се стори цяла вечност. Пол Стоун седеше на задната седалка, стиснал ръце в скута си, все още опитвайки се да дойде на себе си след злото, на което бе станал свидетел само преди няколко часа.

Том Козловски седеше зад волана и си проправяше път през натоварения трафик по улиците от задната страна на Бийкън Хил. За него арестът на Малкия Джак не беше нищо повече от поредния малък успех в нескончаемата битка с неправдата, превърнала се в единствената постоянна сила в живота му. Що се отнася до голямата война срещу престъпността, той отдавна се бе простил с надеждата, че някога ще бъде спечелена. Предпочиташе да намира утеха и в дребните победи.

До него седеше Флеърти, загледана през прозореца до себе си. Знаеше, че това е един от най-значимите мигове в нейната кариера. Беше й възложена главната роля по залавянето на най-кошмарния убиец в историята на Бостън от тридесет години насам. Голяма работа, че успехът на разследването няма почти нищо общо с нейното ръководство и е по-скоро резултат от силната интуиция на един новак.

Но кой ли се интересуваше от този факт? Важното бе, че лъвският пай от почестите щеше да се падне на нея. Останалото ще бъде поделено между големите клечки по реда им в политическия мравуняк: капитанът, комисарят, кметът, губернаторът. Но нейната репутация беше гарантирана.