Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Защо тогава усещаше такава празнота?

Подобно на измамник, който живее от лъжи и очаква всеки момент да бъде разкрит. Лично за нея случаят „Колдуел“ все още не беше разрешен, а последното разкритие за Скот Фин я беше ударило в гърдите като бейзболна бухалка. Беше прекарала няколко часа с него и го беше харесала. Дори го беше целунала, за бога! Как е възможно да се излъже толкова много в някого?!

В главата й напираха куп въпроси, но само след няколко минути щеше да се срещне с единствения човек, който би могъл да й предостави отговорите поне на някои от тях.

Вече разполагаха с най-основните данни от биографията на Малкия Джак, събрани по време на десетте часа работа на криминолозите в къщата му. Истинското му име бе Джон Таунсенд. Пресата ще бъде във възторг, че ще продължи да използва измисленото прозвище 3 3 Галеното име, производно на английското „Джон“, е „Джак“. — Бел.прев. . Беше на тридесет и три години, бивш лаборант в бостънската болница „Бет Израел“. В края на 90-те години е учил две години в Медицинския колеж „Тъфтс“, но бил принуден да напусне, след като родителите му загиват по време на катастрофа, а той самият се отървава със счупена ръка.

Флеърти бе наясно, че цялата тази информация дава само бегла представа за истинския Джон Таунсенд. От друга страна бе напълно възможно никога да не научат повече. Нищо чудно той да се затвори в себе си и да откаже да говори. Възможно е обаче и да ги допусне до себе си. Именно на това се надяваше и лейтенант Флеърти. Молеше се Таунсенд да се окаже от онези престъпници, които държат хората да ги разберат или най-малкото — да оправдаят делата им. Така полицията би могла да получи сведения и за останалите мародерства, които е натрупал в актива си. Както и за Натали Колдуел.

Джон Таунсенд седеше, облегнат на възглавницата. Единият му ръкав бе вдигнат догоре, за да остави място за превръзката, покриваща огнестрелните рани, причинени от Пол Стоун. Ръцете му лежаха отпуснати встрани до тялото, придържани от белезници за страничните перила на леглото.

— Господин Таунсенд — започна лейтенант Флеърти.

— Моля ви, наричайте ме Джон — прекъсна я той. — Предпочитам това име.

— Аз пък се казвам лейтенант Флеърти, Джон. Това е моят партньор, детектив Козловски, а другият е полицай Стоун.

— Да, със Стоун вече се познаваме — изрече престъпникът и го дари с блага усмивка, която накара младия полицай да запристъпва неудобно от крак на крак. — Вярно е, че не бяхме официално представени, но доколкото си спомням, именно той ми подари това тук, нали? — и той кимна по посока на рамото си.

— Да, точно той — отговори Флеърти.

Гласът й звучеше тихо и успокояващо. Беше инструктирала Козловски и Стоун да не си отварят устата, докато тя не им каже. Курсът по криминална психология я бе научил, че при разговор с психопат, от когото искаш да получиш информация, съчувственият тон е далеч по-ефективен от агресивния. Защото, както бе обяснила на колегите си, именно за това са дошли тук — за да получат информация. Що се отнася до наказанието, то бе работа на прокуратурата.

— Преди да продължим, Джон, искам да съм сигурна дали си наясно, че не си длъжен да разговаряш с нас? Някой прочете ли ти правата?

— Да, прочетоха ги. Но правата са неща, измислени от човеците, за да узурпират Божията роля в устройството на вселената! Така че, аз нямам абсолютно никакви други права, освен онези, дадени ми от самия Господ Бог!

— Но нали си наясно, че правосъдната система ти ги предоставя?

— Вижте какво, лейтенант Флеърти, нямам нищо против да разговарям с вас.

— Добре тогава, бихме искали да поговорим за жените, които си убил — започна тя.

— Имате предвид блудниците.

— Затова ли ги уби, Джон? Защото са проститутки?

— Затова ги уби Господ Бог!

— Но нали ти си човекът, който всъщност е извършил действието, а не Бог?!

— Той просто действаше чрез мен!

— И защо Господ ще иска от теб да убиваш тези жени? Би ли могъл да се опиташ да ни го обясниш, за да те разберем?

— Не аз, сам Господ Бог ще ви го обясни! — отговори Таунсенд, притвори очи и се облегна назад.

„Истинско въплъщение на самодоволството!“ — помисли си Флеърти. А след това психопатът заговори. Бавно и отчетливо той започна да реди наставленията от Библията: