Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Нямате работа тук! — изрева той. — Махайте се веднага! Напуснете!

— Млъквай, психар гаден! Остави триона и се отдалечи от момичето, иначе ще ти пръсна шибаната глава!

Този път човекът го погледна объркано и запротестира:

— Ама не мога! Още не съм довършил!

— Ще те гръмна! — извика Стоун и с периферното си зрение забеляза, че погледът на момичето се промени. В него се бе появило нещо ново — надежда. Картината беше толкова сърцераздирателна, че му се прищя да извади собствените си очи, за да я изтрие от мозъка си.

С последни усилия на волята той извади мобилния си телефон и набра номер 911, без да отклонява прицела на пистолета от главата на мръсника.

— Девет-едно-едно — достигна до него гласът на дежурния.

— Трябват ми подкрепления! — изкрещя Стоун. — Трябва ми и линейка! Веднага!

— Успокойте се, сър! Къде сте?

— Улица „Сайфър“! Намирам се на улица „Сайфър“ № 1027 в Южен Бостън! Не мърдай, гадино мръсна! — Последните думи бяха отправени към откачалника, който, без да пуска триона, се бе обърнал обратно към момичето с намерението да продължи. Стоун заговори бързо: — Обажда се полицай Пол Стоун и се нуждая от подкрепления и от линейка! Веднага!

— Направих го в името на Господ Бог! — възкликна със светнали очи изпръсканият с кръв мъж. Звучеше като човек, напълно убеден, че справедливостта е на негова страна. — Сега той е с нас! Той е тук! Той се нуждаеше от мен, но се нуждаеше и от теб, за да свидетелстваш в негово име!

— Затвори си мръсната уста! — изкрещя Стоун. Не беше сигурен още колко ще издържи. — Пратете подкрепления! — изрева пак в телефона. Въобще не се сети, че го беше изключил.

— Той ми каза да направя всичко това! Той казва на всички нас какво да направим! Написано е в Библията. И както е написано, така ще бъде!

— Млъквай! — изкрещя Стоун, който вече бе започнал да трепери и едва удържаше пистолета, насочен към главата на откачения фанатик.

— Блажен е оня, който пази думите на написаното в тази книга пророчество, защото времето е близо! — Гласът на мъжа вече звучеше много по-силно и уверено.

— Млъкни!

— Времето наближава! Иде часът! — С тези думи мъжът вдигна хирургичния трион над главата си и го размаха. С широко отворени очи и още по-широка усмивка вкара острието му в гърдите на момичето. И докато вършеше всичко това, крещеше: — Аз съм алфата и омегата, който е и който беше, и който ще дойде! Аз съм Всемогъщият Бог!

От гърдите на нещастницата бликна кървав фонтан. Стоун видя как очите й обезумяват, а веднага след това пламъкът в тях угасна. Дълбоко в себе си знаеше, че така е по-добре, защото тя в никакъв случай не би могла да оцелее. Може би щеше да се държи за нишката на живота още няколко часа, но този живот щеше да бъде изпълнен с агония, която никое човешко същество не би могло да си представи, а какво остава — да понесе. Една частица от Стоун си мечтаеше тя наистина да е умряла, защото не бе достатъчно силен, за да приеме вероятността изтезанието й да продължи още.

— Нееее! — изкрещя полицай Стоун, когато видя, че мъжът замахва с триона за втори път.

И докато ръката на психаря се спускаше надолу с широк и величествен замах, полицаят натисна спусъка. Така и не разбра колко пъти е стрелял. Нямаше никакво значение. И докато гърмежите от пистолета отекваха сред белия водовъртеж, който обгърна подземието, пред очите на Стоун се спусна черен воал и той се свлече на пода.

Откакто се помнеше, Фин живееше като самотник и всеки опит да промени статуквото бе завършвал с крах. Ала този път си позволи да поиграе с идеята за любовта — подобно на дете, на което са подарили нова играчка. И той започна да я обръща и разглежда, за да провери дали работи.

Когато не мислеше за Линда, мислеше за Натали, както и за вероятността смъртта й да не е следствие от произволния избор на серийния убиец, а целенасочено убийство, извършено от човек, когото тя е познавала.

Прекоси дневната на своя апартамент в Чарлстаун и се насочи към втората спалня, която беше превърнал в домашен кабинет. Беше обещал на Линда, че ще й даде списък на високопоставените особи, с които Натали е работила.

Така и така не можеше да заспи, защо да не започне още сега?!

Започна от най-лесните. На първо място постави Рич Лоринг — главния прокурор на Масачузетс. Натали бе работила с него във функцията си на помощник-главен прокурор, когато той беше специален агент и отговаряше за клона на ФБР в Бостън. Не бе говорила често за него, но Фин бе наясно, че двамата са разнищвали заедно случая „Уайти Бългър“. Знаеше също така, че Лоринг е в края на четиридесетте, женен и изключително привлекателен мъж. Сред затворените среди на юридическата общност се носеха слухове, които му приписваха доста любовни връзки.