Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Стоун извади от джоба си кожен калъф с големината на цигарена кутия. Огледа инструмента, който приличаше на пинсета плюс дълга метална клечка за зъби. Приплъзна го в ключалката, раздвижи го напред-назад и бавно започна да го измъква. Когато чу щракването, използва лостчето между двете пинсети, за да завърти ключалката.

Натисна бравата със затаен дъх и пристъпи в къщата.

Това щеше да е неговият шедьовър. Беше работил здраво върху всяко едно от предишните момичета, търсейки онзи тип болка, която ще достави най-голяма радост на Всевишния и ще прекрати пищенето в ушите му, ала облекчението, което бе получавал, бе само временно и непълно. Смяташе, че вече е открил разковничето, което му трябваше.

Тя лежеше на масата, прикована с широките колани, гола до кръста. Химикалите, вкарани в тялото й, я парализираха напълно, отнемайки й всички съпротивителни сили. Единственото нещо, което се движеше, бяха очите й, въртящи се в безумието на ужаса. Забеляза го застанал до масата, как налива сярна киселина и други химикали в метален спрей, и улови възбудата и задоволството му.

Погледна я през рамо. Очите й вече бяха спрели да се въртят, само се взираха в тавана. Мощният коктейл от анестетични вещества й бе отнел напълно възможността за бягство. И сега, докато жената се взираше безпомощно в своя мъчител, от лявото й око се търколи една самотна сълза.

Да, знаеше си, че седмата чаша ще му достави най-голяма наслада.

Когато стигна до подножието на стълбището, водещо към втория етаж, Стоун се заизкачва бавно нагоре. На втория етаж откри само три стаи: баня и две малки спални. Огледа всичко, включително и гардеробите, докато се увери, че там няма никой.

Обземаше го все по-голямо недоумение. Знаеше, че странният тип въведе момичето в къщата и че никой от двамата не е излизал. Тогава къде са? Провери задния вход. Беше заключен. Върна се обратно в дневната и застина за миг, наострил уши.

И точно тогава го чу.

Писклив вой.

Задържа дъха си, опитвайки се да открие посоката, от която бе дошъл. Насочи се към кухнята, спря и отново се заслуша. Воят звучеше така, сякаш идваше откъм далечния ъгъл, някъде зад палтата на закачалката.

Отначало всичко му приличаше само на стена, покрита с евтини тапети на тухлички, но когато се вгледа по-добре, зърна бледите очертания на врата. Дясната му ръка стисна пистолета. С лявата опипа ръбовете на вратата, търсейки брава или дръжка.

Миниатюрното антре, което се разкри пред него, бе изпълнено с толкова ярка светлина, че Стоун се принуди да закрие за миг очите си. След секунди вече успя да зърне тясната стълба, отвеждаща към мазето. Изненада се от безупречната чистота на стълбището. Заприлича му на болница или на лекарски кабинет и за момент му мина през ума, че може и да е сбъркал.

Но в същия миг отново чу високия, пронизителен вой. Да, тук очевидно нещо не беше наред. Стоун се стегна и заслиза бавно по стълбите.

Когато се озова на предпоследното стъпало, откъдето вече виждаше цялото помещение, пред очите му се разкри апокалиптичен кошмар.

В центъра се виждаше метална хирургична маса, прикована за пода, а върху нея лежеше тя — или поне онова, което беше останало от нея. Беше напълно гола, а ръцете и краката й бяха приковани за масата с кожени колани. Над срамните й части се виеше дим, а самите те бяха напълно лишени и от кожа, и от мускули, и от тъкани — личеше си, че са били горени, но от толкова силен огън, че плътта буквално се бе разтопила. Същото важеше и за по-голямата част от тялото и главата й, по която вече не се виждаше нито коса, нито кожа. Единствено кожата около очите й изглеждаше непокътната. Насред малките бели островчета, които се образуваха от нея, очите на момичето се бяха вторачили в тавана с агония, прекалено нечовешка, за да бъде описана.

И точно над тези очи стоеше мъжът, когото Стоун бе забелязал в клуб „Кис“. В ръката му имаше хирургически трион, който вибрираше и стържеше, докато човекът преспокойно разрязваше ребрата на момичето и ги разтваряше.

Сцената, която се разиграваше пред полицай Стоун, беше толкова невъзможна, че му трябваха няколко секунди, докато дойде на себе си. И тогава най-сетне си спомни кой е и защо точно е тук. Насочи пистолета си към главата на садиста и изкрещя:

— Не мърдай! Полиция!

Мъжът очевидно се стресна. Беше дотолкова погълнат от пъкленото си дело, че изобщо не го бе чул. Но когато осъзна, че са прекъснали светия му акт, изненадата му бързо бе заменена от гняв.