Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

На второ място постави Джими Трибинио. Трибинио бе навлязъл в политиката на ниско ниво — от местните профсъюзи. Беше посветил десет години от живота си в прилежно култивиране на зародишите на властта и в раздаване на подкрепата си за други, по-известни политици, докато накрая прецени, че вече е натрупал достатъчно позиции, за да се изстреля към върховете. Но тъй като властта на този човек се базираше преди всичко на контрола му над местната политическа машина, а не на някакъв ясно дефиниран публичен имидж, сведенията за него бяха твърде оскъдни. Натали се бе заела да му помогне в предизборната компания, но изрично бе изтъкнала, че го прави не заради самия него, а като услуга на някакъв неин приятел.

Не трябваше да се забравя и Даниел Долън. Той беше влиятелен политически консултант, избрал Бостън за център на своята дейност. Носеше му се славата, че е допринесъл за успешната кариера на няколко видни политически лица, както и че има връзки на всички нива на щатската политика. Натали го представляваше, когато срещу него беше повдигнато обвинение за нарушение на етичните норми по закона за лобирането на щата Масачузетс.

Шелдън Сийли — окръжният прокурор на окръг Мидълсекс, също бе работил няколко години с Натали в криминалния отдел на главния прокурор, преди да бъде избран за окръжен прокурор. Натали бе изключително пестелива в отзивите си за него, но Фин бе останал с впечатлението, че двамата се познават доста добре. Не беше само сигурен дали Сийли е женен или разведен, но знаеше, че има две деца.

И накрая идваше губернатор Кларк. Натали бе работила за него съвсем наскоро — във връзка с инициативата му „Справедливо възмездие за престъпленията“.

Фин се облегна на стола и се загледа в списъка. Лоринг, Трибинио, Долън, Сийли и Кларк. Биваше си я тази групичка! Всички до един пасваха на описания от Натали високопоставен приятел. Всички бяха достатъчно възрастни и достатъчно влиятелни, за да подпомогнат кариерата й. И всички до един имаха политически интереси, които биха били силно застрашени дори и от най-невинния слух за любовна връзка.

След още минута-две Фин надраска имената на още няколко политически еднодневки, които също пасваха донякъде на общия профил, но веднага си даде сметка, че първите петима са най-вероятните.

Дали пък не пропуска някого? Не може да няма и други, но точно сега паметта отказваше да му помогне. Докато седеше, вторачен в списъка, го озари интуитивно прозрение — знаеше, че между тези хора има някаква съществена връзка, но на този етап не бе в състояние да определи каква точно е тя.

Усети, че клепачите му натежаха. Погледна за последен път списъка и реши, че утре ще й го връчи лично.

„Тук човек наистина може да полудее“ — помисли си Фин, докато вървеше по големия коридор на полицейското управление. Навсякъде гъмжеше от журналисти, оператори и репортери.

— Извинете! — обърна се Фин към дежурния сержант. — Трябва да говоря с лейтенант Флеърти.

— Нареди се на опашката, мой човек! От коя медия си?! Ей Би Си? Ен Би Си?

— Не съм репортер, а адвокат.

Дежурният сержант го изгледа свирепо:

— Да не би да защитаваш онази отрепка?!

— Коя отрепка? — изуми се Фин. — Какво е станало?

— Ти не слушаш ли новини, бе човек?! Хванахме онзи тип, Малкия Джак, дето убиваше проститутки!

Новината го свари толкова неподготвен, че нямаше представа как да реагира. Фин се насочи към пейките покрай стената и седна. Сведе поглед към списъка в скута си. Листът с имената на политическите приятели на Натали бе сгънат и поставен прилежно в един плик. Но Линда сигурно вече нямаше нужда от него. Да, крайно време беше да се омита от участъка.

В този миг от дъното на коридора се появи тя. От едната й страна вървеше онзи неандерталец Козловски, а от другата някакъв млад полицай, когото не беше зървал до този момент. Тримата вървяха бързо, насочвайки се към изхода, но след няколко крачки бяха обкръжени от журналистите.

Фин се изправи, чудейки се какво да направи. Виждаше я съвсем ясно сред гъмжилото наоколо, но тя бе свела глава и си проправяше неотклонно път напред. Някъде към средата на коридора тълпата стана толкова голяма, че дори и мускулите не бяха в състояние да й помогнат да се вклини. И точно тогава Козловски извади пистолета си.

— Дами и господа! — изкрещя той. — Това е полицейски участък и ние няма да позволим на никой да ни пречи на служебните задължения. На този етап няма да правим изявления, но в късния следобед можете да очаквате пресконференция пред входа на участъка.