Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Млъкна и огледа тримата полицаи, сякаш изреченото от него обясняваше абсолютно всичко. Обади се Флеърти:

— Откъде е това?

При този въпрос очите на Джон Таунсенд се разшириха от ужас.

— Как откъде?! Това е Божието слово, думите на Онзи, който ни е дал вечен живот и вечна смърт! Това е от „Откровението на Йоана“, глава 19! Не си ли го спомняте, лейтенант Флеърти?! Не разбирате ли?! Всичко е казано толкова ясно.

В стаята се възцари гробовно мълчание. Линда се бе вторачила в престъпника, чудейки се какво да каже.

— Значи става въпрос за религиозен акт, така ли?

— Акт, който беше заповядан от самия Господ Бог!

Флеърти се замисли, опитвайки се да си спомни уроците по вероучение. Спомените й бяха откъслечни и мъгляви. Все пак реши да рискува:

— Но нали словата в пророчеството ни казват също така, че Бог е върховният съдник и че не е наша работа да изземваме неговото възмездие?!

Таунсенд кимна одобрително:

— Точно така! Но освен това Божиите слова ни предупреждават, че не трябва да толерираме блудниците в нашия свят!

Тук притвори очи и отново започна да чете от посланието, изписано в главата му:

Вече нямаше никакво съмнение, че си имат работа с класически психопат. Или човекът пред тях беше превъзходен актьор, който се прави на умопобъркан, за да си спаси кожата. Но за Флеърти последното беше малко вероятно. Словата от Библията се лееха от устата му спокойно, уверено. Не приличаха на запаметени реплики от предварително обмислена роля, а по-скоро като част от самия него — така познати, както и собственото му име.

— Но нали Бог е този, който ще въздаде заслуженото над грешниците, а не ти?! — отбеляза спокойно тя.

Таунсенд се замисли. Нещо в думите на лейтенанта безспорно го подразни и ръцете му неволно опънаха белезниците, които изтракаха в перилата на леглото. За миг сведе очи, очевидно търсейки отговора, после вдигна глава и заяви:

— Господ е избрал мен, за да действам вместо него!

Отговорът като че ли го поуспокои малко, но Флеърти продължаваше да усеща незатихналото напрежение в душата му.

— Щом Бог действа вместо теб, защо тогава ни позволи да те хванем? — попита Линда. — Защо не ти беше позволено да продължиш да убиваш?

Джон Таунсенд се заклати напред-назад, а по лицето му се разля самодоволна усмивка, като че ли през цялото време бе очаквал точно този въпрос.

— Това не беше Божията воля! Аз изпълних докрай възложената ми от Него задача и така прочистих пътя за настъпването на новата вечност! Той искаше само седем, за да проправи пътя за седемте ангела на апокалипсиса!

Защото именно седемте ангела, и седемте наказания, и седемте чаши на Божия гняв са знамението, предшестващо идването на конниците на апокалипсиса! За да могат седемте ангела да се преродят от мъртвите, те трябва да заемат мястото на живите. И точно затова Господ Бог се нуждаеше от мен! Дори и аз не знаех точната цел на моите действия, но бях наясно, че през цялото време ме води Божията десница! Точно Той ръководеше ръцете ми. И точно Той доведе полицай Стоун в къщата ми в мига, в който изпълних мисията си! Всички ние сме част от великия Божий промисъл и затова трябва да се възрадваме! Върху нас се спуска ерата на мрака и само праведните са онези, които ще излязат в светлина! Върху нас се изливат седемте чаши на гнева Господен и мъртвите ще възкръснат, за да бъдат съдени!

Проповедта на Таунсенд набираше все по-голяма скорост. Той очевидно бе започнал да се опива от собствените си славословия, затова Флеърти прецени, че е крайно време да го върне на земята.

— Джон! — изтъкна меко тя, — ти не си убил седем жени, а осем!

При тези думи престъпникът започна да тръска ожесточено глава и да се клати. Ръцете му отново опънаха белезниците и Флеърти забеляза как те се впиват в кожата му, но той очевидно не усещаше нищо.

Лейтенант Флеърти извади от джоба си снимката на Натали Колдуел.

— Ти ли уби тази жена? — изрева тя, за да извади престъпника от транса.

— Седмият ангел изля чашата си…

Ръцете на Таунсенд вече кървяха — белезниците бяха разкъсали кожата му. Превръзката на рамото му също бе започнала да се обагря в червено, тъй като от силното клатене шевовете на раната се бяха разтворили.