Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

— Не намерихте ли нещо в къщата му, което да съвпада с Колдуел? — попита за всеки случай тя. — Бижу, дреха, каквото и да е?

— Не — отговори Фармалант.

— И какво следва от всичко това? — Последните думи бяха изречени от Том Козловски, който се бе облегнал до вратата. — Капитанът държи всичко да бъде опаковано в един-единствен, прилежен пакет! — продължи той. — За същото настоява и полицейският комисар. Както и публиката. Надали ще има доволни, когато разберат, че сме разрешили само част от случая!

— Да вярвам ли на ушите си?! — изгледа го Фармалант. — Наистина ли смятате да сбутате и убийството на Колдуел при останалите, само защото ще ви създаде проблем с медиите?! Мислех ви за по-свестни ченгета!

— Не съм казвал, че възнамеряваме да го сбутаме при останалите! — сряза го сержантът. — Просто напомням, че трябва да сме наясно с какво се захващаме!

— Имаш ли някакви идеи? — полюбопитства Фармалант.

Флеърти и Козловски се спогледаха. Отговори сержантът:

— Да, няколко. Един приятел на жертвата казва, че тя спяла с по-възрастен мъж — някакъв тузар, който би имал много за губене, ако връзката му с Колдуел се разчуе. Това е един от вариантите, по които работим…

— Или въпросният приятел лъже и именно той я е убил, защото е бил влюбен в нея — довърши намусено Флеърти.

Флеърти изгледа недоверчиво сгънатия лист хартия, съдържащ списъка на Фин с познатите на Натали Колдуел от сферата на политиката. Все още не го беше поглеждала. След като изслуша разказа на полицай Стоун как Фин е ударил проститутката в клуб „Кис“, Линда си бе наложила да не мисли по този въпрос — с надеждата, че все ще открият нещо, което да свърже Джон Таунсенд с Колдуел. Защото, ако попаднеха на подобна връзка, нямаше да й се налага да се справя с чувствата си към Скот Фин.

Въпреки това обаче професионалистът в нея й напомни, че той не би могъл да бъде единственият заподозрян. Докато не научи нещо повече за живота на Натали Колдуел, беше длъжна да подхожда непредубедено към всички възможности. Защо пък да не приеме като вероятност и теорията на Фин за възрастния приятел на Колдуел?!

Вдигна листа и го задържа пред очите си, но без да го разтваря. Все още не беше късно да размисли и да стовари вината върху Джон Таунсенд. Нали точно това бе желанието и на висшестоящите? Всичко да приключи. Знаеше, че ако сега го разтвори, никога повече няма да може да се върне назад.

Бавно отвори листа и започна да чете имената едно по едно, заедно с кратките описания на конкретната им връзка с Натали Колдуел. Даде си сметка, че този път вече нагазва много дълбоко. Ставаше ясно, че жената е познавала или работила с всеки, който значеше нещо в този град. Подобни хора надали биха приели с радост новината, че са обекти на полицейско разследване.

Господи, дори и губернаторът е тук! Но нали губернатор Кларк изрично бе подчертал, че не познава Натали Колдуел?! В такъв случай възможно ли е списъкът на Фин да е фалшив? Може би той съзнателно й е дал погрешна информация, за да я заблуди? За да поведе полицията в погрешната посока, далече от собствената си персона?

Точно тогава телефонът й иззвъня.

— Лейтенант Флеърти — представи се тя.

— Да не разговарям със световноизвестната лейтенант-детектив Флеърти? — изрече от другата страна един познат глас. Линда усети, че сърцето й се преобърна. Беше Фин. Измина цяла вечност, докато се овладее.

— Точно така. А това да не би да е господин Фин? — изрече накрая тя, опитвайки се да печели време.

— Аха, значи отново сме на „господин“.

— Извинявай. Тъкмо си мислех за теб.

— Нали казват, че великите умове мислят еднакво! Защото аз също си мислех за себе си! И най-вече си мислех за това, че много бих желал да те видя!

— Да, може би наистина трябва да поговорим.

— Добре тогава, предлагам вечеря в „Ил Панино“?

— Не мисля, че е възможно — отговори хладно тя. — Смятам, че ще е най-добре да дойдеш при мен, в полицейския участък.

— Майтапиш се, нали?

В стаята за разпити присъстваха и сержант Козловски, и полицай Стоун, но Фин насочи въпроса си единствено към лейтенант Флеърти.

— Доколкото ни е известно, вие сте последният човек, говорил с нея — защити шефката си Козловски. — Освен това сте й бивш любовник — факт, който пропуснахте да ни кажете, когато ви разпитвахме за първи път. Все още не сте ни предоставили свястно алиби! Какво тогава очаквате от нас?!

Фин го изгледа на кръв и изрече през зъби: