Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Уилям Холоран Кларк се оказа потомък на полковник Натаниъл Дж. Кларк, воювал под знамената на Джордж Уошингтън. Родословното им дърво беше истински образец за привилегирован живот и саможертви — в него влизаха няколко сенатора от ранните години на държавата, именит радетел на каузата за отмяна на робството, както и един генерал от Гражданската война. През втората половина на XIX век фамилията е сполетяна от финансови трудности, причинени от рисковани спекулации в Дивия запад. Но след това се появява бащата на днешния губернатор, който възстановява благосъстоянието на семейството и далновидно инвестира в недвижими имоти в Бостън и околностите му.

Възвръщането на семейното благосъстояние позволява на младия Уилям Кларк да се възползва от всички налични възможности на своето време — и той не закъснява да го направи. Учи в академията „Филип Андоувър“, където е именит атлет и президент на своя клас. Оттам се насочва към Харвард, разположен от другата страна на реката, точно срещу имението на своя баща на Бийкън Хил.

В началото на 80-те умира баща му, завещавайки на своя син цяла империя, която Уилям Кларк ръководи изключително ефективно. И макар никога да не пропуска да натрупа завидни печалби от всяко свое начинание, той се превръща и в един от водещите филантропи на града: създава приюти за бездомни, строи училища, организира различни програми за младежта. На фона на цялата тази активност никой не се изненадва, когато той решава да се кандидатира за губернатор.

Флеърти вдигна очи от вестникарските извадки, които четеше, и забеляза на прага на кабинета си Козловски. Стресна се не на шега.

— Да те вземат мътните! — извика тя. — Престани да се промъкваш така безшумно и да плашиш хората!

— Извинявай! — засмя се той, макар да стана ясно, че изобщо не съжалява. — Какво успя да откриеш там?

— Нищо особено. Тъкмо проверявах миналото на нашия губернатор, опитвайки се да открия какви скелети крие в гардероба си.

— И какви са?

— Засега само невидими.

— Наистина ли не откри нищо?

— Нищо. Дори и неплатена глоба за паркиране. Ако този човек върши нещо незаконно, очевидно го прави изключително дискретно.

— А отношенията му с жените? Има ли вероятност двамата с Натали Колдуел да са били нещо повече от обикновени членове на общ комитет?

— На този свят всичко е възможно, но засега не откривам нищо, което да подсказва подобна връзка. А при теб какво стана?

— Аз извадих по-голям късмет! — ухили се сержант Козловски. — Оказва се, че нашият приятел Лоринг е имал няколко нещица за криене! Например случаят „Бългър“ — замесен е много повече, отколкото медиите се опитаха да ни заблудят. Дори се е срещал със самия Бългър, при това няколко пъти — през годините, когато онзи все още се е намирал под федерална защита. Но това не е всичко! Очевидно е, че Лоринг е поработил и по създаването на свои собствени информатори — високопоставени информатори от разнообразните банди на организираната престъпност в Бостън. Някои от тях е държал в тайна от Министерството на правосъдието. В резултат никой от приятелите ни там няма и най-дребна представа доколко е затънал в делата на въпросните банди!

— Ако Натали Колдуел е разполагала с доказателства в подкрепа на подобни обвинения, то това е повече от стабилен мотив за убийството й.

— Абсолютно — съгласи се сержантът. — Освен това трябва да знаеш, че той се изживява като Казанова. Предпочита млади жени и както става ясно, две вече са успели да отвърнат на чувствата му!

— О, видях го в действие! — смръщи се Флеърти. — Грозна картинка!

— Значи при Лоринг също имаме вероятна любовна връзка, нали така?

— Лоринг ми се струва по-интересен от Кларк. Мамка му, май няма да е зле да помисля върху предложението на губернатора!

— Виж какво, предложението си го бива! За по-добър шанс не можеш и да си мечтаеш! Колко време за размисъл ти даде?

— Вероятно бих могла да отложа отговора си с ден-два, но не повече.

Точно тогава иззвъня телефонът.

— Линда, обажда се Фин! — достигна до нея познат глас. — Трябва да говоря с теб! Мисля, че се досещам кой е убил Натали!

— Можеш ли да ми подскажеш?

— Не и по телефона! — отговори Фин. — Виж какво, в момента съм на работа. Съгласна ли си да се срещнем в моя апартамент? Трябва да ти обясня ситуацията лично!

— Кога?

— Веднага!

Флеърти погледна ръчния си часовник. Беше шест и половина вечерта.

— Окей. Ще се постарая да свърша скоро.