Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Фин се обърна и го погледна. Опита се да скръсти ръце в знак на непокорство, ала белезниците правеха този жест напълно невъзможен.

Изражението на детектив Козловски говореше за недвусмислена наслада от положението, в което го заварва. Приведе се напред и се вторачи в него, като че ли се чудеше откъде да започне. Накрая отсече:

— Претърсихме апартамента ти. Предполагам, че вече се досещаш какво открихме!

Фин вдигна глава. Флеърти бе споменала нещо за някакъв нож, но после веднага бе млъкнала. Реши, че нищо не му пречи да измъкне тази информация и от сержанта.

— Да предположим, че не се досещам. Просветли ме!

— Открихме панделката!

Фин го изгледа неразбиращо.

— За какво говориш?

— За панделката — онова нещо, което си стегнал около врата на Натали Колдуел и с което я открихме! Не си падам по залаганията, но се басирам, че момчетата от криминалистиката ще установят абсолютно съвпадение между двете!

— Нямам представа за какво говориш!

— Открихме и ножа!

— Пак ме изненадахте. Какъв нож? Имам много ножове в кухнята.

— Този не го намерихме в кухнята, а в гардероба, в спалнята! И не щеш ли, оказа се, че върху него има засъхнала кръв! Пак повтарям, че не обичам да залагам, но и сега се басирам, че кръвта от ножа ще съвпадне напълно с кръвта на Натали Колдуел!

И в този момент Фин усети как се смразява от ужас. Наистина са го натопили! Не може да е иначе! За миг си помисли, че ще се задуши от паника. Очите му се изцъклиха. Отвори уста, като че ли искаше да каже нещо. Сержантът, който наблюдаваше реакциите му, очевидно остана предоволен от видяното.

— Точно така, смотаняко! Единственият въпрос, който сега остава да бъде решен, е: ще трябва ли да минаваме през всички формалности на едно съдебно дело?

Най-сетне Фин възвърна самообладанието си. Докато се опитваше да овладее и мускулите на лицето си, започна да обмисля вариантите за изход. Да, поне в едно отношение Козловски е прав — здравата е загазил! Ала Фин бе прекарал достатъчно време в системата на наказателното право, за да знае, че арестът не е равносилен на окончателна присъда. Освен това знаеше, че истината е на негова страна, което си беше известно успокоение. Е, не кой знае какво, но все пак успокоение. Едно беше ясно — нуждаеше се от помощ. На този свят имаше само един човек, от когото можеше да я потърси.

— Мисля, че е време да се свържа с адвоката си, детектив — изрече на глас той. Думите му прозвучаха не като молба, а като изискване. Фин си знаеше отлично правата, а освен това бе наясно, че точно на този етап от следствието Козловски няма никакво право да му отказва присъствието на адвокат.

— Щом така искаш да я играем, добре! Но няма ли да е по-лесно, ако поговорим като зрели хора и постигнем някакво споразумение?

— Моля ви, детектив, спестете ми внимателно обмислените си реплики, с които искате да ме накарате да си проиграя всички права, полагащи ми се по Петата поправка! Не съм шестнадесетгодишен хлапак, грабнат от улицата, с когото можете да си правите, каквото си искате!

— Както желаеш! — сви рамене сержантът, макар че не успя да скрие разочарованието си. Излезе от стаята и само след миг се върна с обикновен старомоден телефон с шайба. Тръшна го на масата пред Фин, включи го в извода на стената и заяви: — Имаш пет минути!

Внимателно обмисли какво точно да каже. Знаеше, че рискува всичко, което има на този свят — при това не само кариерата и шансовете си да стане съдружник във фирмата, но и приятелството си с Престън, който досега винаги му бе демонстрирал искрена бащинска загриженост. Но когато разбере какво става, като нищо може и да се отдръпне от него — при това с пълно право.

Набра домашния телефон на по-възрастния си колега.

— Фин, как си? — избоботи весело Престън. — Май и ти си станал рано! Как върви подготовката на споразумението „Танъри“?

Заля го прилив на отчаяние, когато си даде сметка колко трудно ще му бъде да признае на покровителя си, че е арестуван. Прииска му се да затвори телефона, но знаеше, че няма друг избор, освен да продължи. Затова изрече тихо:

— Все още не съм стигнал до него, Престън. Обаждам ти се за нещо друго. Тук се очертава някакво объркване относно убийството на Натали. Намирам се в полицейското управление.

— Объркване ли?! Но нали вече хванаха убиеца? Ти за какво си им вече?

— Ами… както изглежда, разследването продължава.

— Фин, какво става всъщност? — обади се Престън. Този път в гласа му се усети тревога.